Магазинът щеше да пожъне огромен успех. Вероятно трябваше да настоява да оформят официално водещата й роля в компанията. Само за да се избегнат недоразуменията по-късно. Нима всички нямаше да са по-доволни, ако ролите им бяха ясно разделени?
Но сега имаше да се върши толкова много. Може би по-нататък.
Джейн усети как изтощението я надвива, а не можеше да си го позволи. Душевният срив бе нещо, което се случваше на другите. На стоковите брокери… Тя трябваше да е в състояние да замества Хайя за няколко месеца. Решително свали дрехите си, захвърли ги в коша за пране и си сложи банския. Басейнът на двора щеше да й се отрази добре. Денят бе изпепеляващо горещ и така щеше едновременно да се разхлади и да потренира.
На другия ден щеше да обяви къщата за продан. Сали и Хайя вече се местеха. Това място бе прилично, но много малко, а сега тя можеше да си позволи нещо по-голямо. Част от „Блясък“ бе реализирането на мечти, все пак; естествено, че собствениците му трябваше да живеят добре. Те самите бяха олицетворение на марката, както бе показал опитът на Доналд Тръмп.
Гмурна се в басейна. Господи, колко обичаше физическото натоварване. Това бе единственото време, в което можеше напълно да се посвети на себе си. Физическите усилия й позволяваха да проясни мислите си. Сметките, финансовите проблеми, сделките — всичко се изпаряваше. Ако ме бяха тренировките, вероятно щеше да се прекърши. Джейн направи двайсет дължини, наслаждавайки се на движението на водата край тялото си, а после лениво се изкачи по стъпалата в плиткото, бавно излезе от басейна и посегна за хавлията…
— Добър вечер.
Извика сепнато. Крейг Левин седеше удобно излегнат на шезлонга й, облечен в лек летен костюм. Погледът му лениво обходи тялото й, преди тя да се загърне с хавлията.
— Какво, по дяволите, търсиш тук? — сопна се Джейн.
— Обаждах се, пращах факсове, писма в електронната поща. Никакъв отговор. — Той се ухили. — Започнах да си мисля, че ме отбягвате, госпожице Морган.
Така си беше.
— Бях заета — отвърна уклончиво Джейн. — Седмицата след откриването…
— Забелязах. — Той леко наклони глава. — Все пак съм вложил два милиона в твоя магазин. И притежавам десет процента от компанията. Което според мен ме превръща в най-големия акционер, който не е собственик.
— Единственият — призна Джейн.
— И изглежда ще получа отлична възвръщаемост срещу десетте си процента.
Определено.
— Аз ще изкупя дяловете ти — заяви тя. — Четири милиона долара и ще си удвоил парите си за шест месеца.
— Защо да продавам нещо за четири, след като в момента струва пет, а силно подозирам, че ще струва поне двайсет или трийсет след няколко години? — спокойно попита Левин. — Ако беше на мое място, щеше ли да продаваш?
Джейн бе принудена да поклати глава.
— Не.
— Тогава не ми задавай глупави въпроси.
Тя стоеше цялата мокра, водата капеше от косата й и се стичаше надолу по гърба, а стъпалата й бяха боси върху горещите плочки. Само хавлията разделяше Левин от голите й бедра; банският й бе високо изрязан и коремът й оставаше открит. Осъзнаваше, че той вече има отлична представа за тялото й — от плоския стомах, та до нежната извивка на гърдите.
Левин бе облечен. Носеше елегантни обувки и вратовръзка е класически флорални мотиви. Дрехите стояха страхотно на мускулестото му тяло.
— Трябва да се облека — измърмори тя.
Той разпери ръце.
— Никой не те спира. Но няма нужда да го правиш само заради мен.
Джейн побягна към спалнята си и дръпна плътно завесите.
Само след пет минути се бе върнала обратно със сресана назад мокра коса, сандали на висока платформа и облякла първото, което й бе попаднало — една от роклите в новата лятна колекция на Сали. Дрехата бе с втален корсаж, тънки презрамки и ефирна пола, която се разкрояваше свободно и стигаше до коленете й.