— Чудесно — отбеляза Левин и на нея й се прииска да си бе наметнала шал. Само че бе прекалено горещо.
— Мога ли да ти предложа студен чай? — засуети се Джейн. — Имам голяма кана в хладилника.
— Благодаря — прие той за нейно съжаление. Това значеше, че ще остане. И че ще трябва да му поднесе чай. Дребен жест, но някак си зареден с подтекст.
Поне вече не беше по бански. Джейн донесе по една голяма чаша чай за него и за себе си, пълна догоре с лед, и добави резенче лимон.
— Прекрасно — оцени напитката той. — Не е подсладен.
— Внимавам за фигурата си — призна Джейн.
Левин поклати глава.
— Няма нужда. Повярвай ми.
— Е, какво мога да направя за теб? — попита тя възможно най-делово, предвид обстоятелствата.
— Искам да ми изпращаш ежедневни доклади в офиса.
— Не става.
— Притежавам десет процента. Искам място в борда на директорите.
— Не може. Говори с адвоката си.
— Ако искаш от мен пари за разрастване на бизнеса, ще ми съдействаш.
Джейн вдигна рамене.
— Мисля, че сега банките ще са склонни да говорят с мен.
Той се ухили.
— И аз така мисля. Но много добре знаеш, че няма да може вечно да запазиш компанията фамилна собственост. Дори и „Брансън“ излязоха на борсата. И когато и ти го направиш, аз ще те чакам с чековата си книжка.
— Но дотогава ще ти изпращам месечен отчет — заяви Джейн. — И ще изплащаме заема на годишни вноски.
Левин продължаваше да я гледа по онзи смущаващ начин.
— Разбираш, че за мен си дребна като мравка, нали? Че бих могъл да получа каквото си поискам от теб. Мога да накарам градските власти да те затворят заради нарушения в паркирането или рискове за здравето и безопасността на гражданите. Мога да откупя договорите ти с доставчиците. Мога да отмъкна служителите ти, като им предложа двойно по-големи заплати и ги изпратя на проучвателна мисия в Канкун.
Джейн изпъна рамене.
— Ще те съдим.
— С каквито и средства да разполагаш, дори и всичките да ги използваш срещу мен, ще бъде все едно да мяташ камъчета в океана — изложи фактите той. — Разполагам с толкова пари, че дори и консорциуми и търговски банки не смеят да ми се противопоставят.
Тя стисна зъби.
— Няма да ти позволя да заемеш място в борда. По-скоро бих фалирала.
— Не се тревожи — усмихна й се той. — Няма да те принуждавам. Но искам да знаеш, че мога да го направя.
— Това върши ли ти работа често? Да се пъчиш като някой гълъб в размножителния сезон?
— Ти уважаваш работата. И успеха. — Очите му се спряха одобрително върху нея. — Искам да ти напомня за моите, за да престанеш да ми се съпротивляваш толкова. Двамата с теб би трябвало да сме съюзници. Бил съм посрещан по-добре от компании, които са били цел на превземане от моя страна. Въпреки усмивките ти по време на онази пресконференция.
Беше гузна. Знаеше го. И той го знаеше.
— Познавам те, Джейн Морган — внезапно заяви Девин. — Затова ме интригуваш толкова силно. Ти си една от най-амбициозните жени, които съм срещал някога. Смела си, не безстрашна, това не е същото. Ти си решителна и дръзка. И няма да си губиш времето с неподходящ мъж. Но аз не съм неподходящ. Не съм Джуд Ферърс.
Джейн застина.
— Откъде, по дяволите, знаеш за това?
— Не е някаква злокобна тайна. В Ню Йорк не си имала много приятели от мъжки пол. Когато си започнала да излизаш с Джуд Ферърс, на хората им е направило впечатление. Предимно са се питали дали напълно не си изгубила ума си. — Очите на Крейг се присвиха. — Някакъв си богат плейбой, слаб телесно, слабохарактерен по душа. Не е бил достоен да ти носи кафето, какво остава да излиза с теб. Но, да, разпитах за теб. И знам, че си се опарила.
Джейн не отговори. Не смяташе, че е нужно. Той не й се подиграваше. Говореше със съчувствие.
— Имаш нужда от мъж, който е по-силен, а не по-слаб от теб. Защо мислиш, че съм толкова увлечен? Ние двамата си приличаме.
— Никой не е по-силен от мен — каза тя с пресъхнала уста.
— Не си толкова корава, колкото смяташ — изтъкна Крейг. — И искам да ти го докажа. Искам да бъда онази част от живота ти, която си пренебрегвала досега. Виждам пред мен една много женствена дама. Толкова си нежна и чувствена. И, разбира се, страшно красива.