Джейн се изчерви силно. Откъде, по дяволите, знаеше точно какво да каже? Как можеше да изразява толкова точно чувствата й?
— Е, кажи ми — проточи той. Явно се забавляваше. С всички свои благодетели ли се отнасяш по този начин?
Джейн се помъчи, но не успя да измисли остроумен отговор.
— Тогава защо го правиш с мен? Знаеш, че можех да ти помогна много повече. С още пари, контакти, рекламен бюджет. Досега би трябвало да имаш цели страници във „Воуг“ и „Ел“.
— Извинявай — каза Джейн, смутена. — Трябваше да бъда по-отзивчива.
— Въпросът ми е защо не беше.
Опита се да каже:
— Толкова бях заета…
— Заета със стотици делови телефонни разговори. Само на мен не се обади.
— Аз…
— Кажи ми истината — настоя той с усмивка. — Признай си. Ще се почувстваш по-добре.
О, Господи. Джейн тръсна глава. Беше толкова близо до нея, толкова силен. Прекалено властен, по дяволите. И толкова красив.
— Аз… намирам те за привлекателен.
Ето. Беше го казала на глас. Сведе глава.
— Така е по-добре — каза той. — И знаеш ли какво, мисля, че това си е съвсем законно във всичките петдесет щата.
— Най-добре е да не се обвързвам с колега! — добави тя в изблик на вдъхновение.
— Стига, Джейн. Толкова добре се справяше досега, а пак се върна към старата песен. — Увереният и закачлив тон на Крейг бе толкова възбуждащ; Джейн не смееше да го погледне. Изчерви се и остана загледана в сандалите си. — Да ти помогна ли? Ти си силна жена — и искаш да си останеш такава. Страхуваш се от мен. Страхуваш се от това, че ме желаеш, от предишните ми приятелки и от това, да не се превърнеш в поредната бройка в списъка. Леко се срамуваш от себе си, задето използва увлечението ми по теб, за да сключим сделката. Твърдо решена си да ми върнеш парите и никога повече да не ме видиш. Плашиш се от романтично увлечение и от всеки мъж може би. Мислиш, че някой ден вероятно ще си намериш съпруг, който да стои у дома, някой мил и благ човечец, който има проблеми със самочувствието и който ще ти направи едно или две деца, а после ще се усамоти и ще се грижи за фермата, докато ти носиш парите вкъщи; някой, който никога няма да те предизвиква…
Очите й блеснаха.
— Престани!
Левин приближи лицето си до нейното.
— Прекалено близо съм до болезнената истина, нали скъпа?
— Едно ще ти кажа. Никога няма да се оставя да бъда използвана от някой мъж.
— Но използва зашеметяващата си красота, за да се добереш до мен, нали?
— Не.
— О, да, направи го — меко натърти той. — Така беше, Джейн, и ти отлично го знаеш.
Тя облиза устни. Искаше да го целуне. Или да побегне.
— Ти си силна — каза Левин. — Най-силната жена, която някога съм срещал. Нямам никаква представа защо толкова упорито те преследвам. Нито пък защо ти бягаш.
— Аз просто…
— А сега ще те целуна — заяви той и се приведе напред, а тя замръзна, без да може да помръдне и мускулче, и после устните му се озоваха върху нейните, като едва ги докосваха, просто лекичко галеха кожата й; усещаше уханието му, чувстваше силното му тяло до своето…
Джейн не можа да се сдържи. Той я дразнеше нарочно, не настояваше. Предизвикваше я да му се противопостави. Или да помоли за още. Тя бе влажна и възбудена, тялото й бе толкова напрегнато и сковано, но изведнъж сякаш се размекна и разтопи, тя изстена приглушено и се предаде, езикът й се стрелна в устата му, устните й се притиснаха към неговите умолително…
Той се засмя, без да я пуска. Тялото й под роклята сякаш изгаряше, докато той бавно спускаше ръката си надолу.
Джейн се отпусна в прегръдките му, усещаше много ясно сакото му, колана, копчетата на ризата му. Сетивата й бяха невероятно изострени. Желаеше го толкова силно. Вътрешният й глас й казваше да спре, да го остави да си тръгне. Та те дори не бяха излизали на среща. Но тя не искаше да слуша. Копнееше за силата му, за увереното му докосване, навсякъде, сякаш му принадлежеше… искаше го в този миг, искаше го повече от всичко на света.
Левин я целуна отново тържествуващо и я грабна на ръце, сякаш бе лека като перце. Джейн зарови лице в гърдите му, притисна се към него. Докато я пренасяше през плъзгащите се стъклени врати към прохладната й спална, Левин вече разкопчаваше горната част на роклята й.
Тя лежеше съвсем гола и изтощена до него. Вече бе нощ. И двамата бяха потни, а тялото на Джейн бе отпуснато и спокойно, сякаш оргазмът бе размекнал всяко мускулче в него. Чудеше се дали има сили да помръдне.