— Крейг…
Той нежно и лениво целуна върха на рамото й.
— Поне вече се отървахме от „господин Левин“.
Джейн сведе поглед.
— Какво направих?
— Бих могъл да ти припомня — каза той, — ако имаш проблеми с краткосрочната памет.
— Престани — възпротиви се тя, но се усмихна. Беше ли възможно да я желае отново? Три пъти в бърза последователност; този мъж имаше енергията на тийнейджър.
— Престанах — въздъхна той. — Или поне така мисля. Ти си опасна. Добре, че поддържам форма. — Отдръпна се от нея. — Хайде да се изкъпем. Заедно.
Но Джейн гледаше надолу и мачкаше с пръсти чаршафите.
— Ще те видя ли пак?
Сега беше нещастна. Тялото й се чувстваше прекрасно, но сърцето я болеше. Ето, точно от това се бе страхувала.
Беше го желала, копняла бе за него месеци наред и веднага щом я докосна, тя падна в ръцете му като зряла праскова.
И той бе накарал тялото й да пее и танцува, най-накрая я бе задоволил, бе я принудил да му се отдаде толкова всецяло, че сега тя бе безпомощно и безнадеждно влюбена в него.
Но преследването бе свършило, той бе получил онова, което искаше. Сега тя бе просто поредното му завоевание.
— За такъв ли ме смяташ?
— Не те познавам — отвърна тя. — Там е работата. Почти нищо не знам за теб.
Само, че те желая, но това не го каза на глас. Само, че трябва да те имам. И че мисля за теб непрекъснато.
— Хайде под душа — предложи Левин, докато очите му играеха по голото й тяло, окъпано от лунната светлина, топло и размекнато от ласките му. — Но няма да ти обещавам, че няма да те закачам. А после ще се облечем и ще дойдеш с мен.
— Какво говориш? — попита Джейн, която се срамуваше да покаже, че плаче.
— Нали искаш да ме видиш пак?
Тя кимна. Той я познаваше толкова добре, знаеше колко страстно реагира на докосванията му; вече нямаше смисъл да се опитва да крие нещо.
— Тогава защо да чакаме? Излез с мен сега. Ела у дома. Ще прекараме нощта у нас.
— Дори не сме излизали на среща — изтъкна Джейн.
— Значи това ще е първата ни среща. За вечеря. Аз бих хапнал. А ти? После и закуска. И ще мина да те взема за обяд. Това прави три срещи за, колко, осемнадесет часа? — Той й намигна. — Много ме бива в наваксването.
Тя свали дългите си крака от леглото. Дори и сега, когато се стараеше да не таи големи надежди, да не се въодушевява прекалено, той не й оставяше друг избор. Джейн се опита да приеме положението; когато бяха замесени двама души, не би могла да има пълен контрол. И се страхуваше, че това ужасно й харесва.
— Добре — каза тя. — Добре.
— И отново ме желаеш.
Левин дойде, седна на леглото до нея и протегна длан. Тя въздъхна дълбоко и се притисна към него.
— Толкова си секси, скъпа — каза той. — По-страстна, отколкото съм си представял. А аз си представях доста. — Той поклати глава и й подаде ръката си. — Хайде, Джейн. Позволи ми да спечеля доверието ти.
Тридесет и седма глава
След толкова гореща страст, след всичко, което бе направила в леглото, му беше странно колко стеснителна е тя. Левин носеше следите от ноктите й по вътрешната страна на бедрото си, по долната част на гърба си. Нейната кожа също бе осеяна с малки и нежни следи от устните и зъбите му. И все пак, сега бяха напълно облечени и седяха в трапезарията му — или по-точно в една от трапезариите, на масата за вечеря. Обстановката бе романтична — свещи, съдове от порцелан от „Севър“, свежи цветя. Но Джейн бе нервна като тийнейджърка.
— Хайде, хапни нещо. — Левин махна с ръка към резените печена яребица, които бяха подредени изискано във формата на ветрило, гарнирани с пюре от пащърнак и спанак.
— Ако не ти харесва, готвачите могат да ти приготвят нещо друго.
— Да не би да имаш повече от един готвач?
— Петима са.
По дяволите. Тя навлажни устни.
— Не съм гладна.
— След всичко би трябвало да си. — Той набоде с вилицата си един гарниран печен картоф, хрупкав и с леко кафяви крайчета, и го изгълта лакомо. — Избрах това, защото е в британски стил. Но могат да ти донесат каквото пожелаеш.
— Аз… притеснявам се — измърмори тя и сведе глава.
Левин я наблюдаваше и за свое удивление откри, че отново се възбужда. Каква жена. Защо се държеше така? Беше толкова сдържана и толкова красива?