Выбрать главу

Но тялото й бе предател; то копнееше за него. Сега.

Крейг се приближи към нея и остави храната си недокосната.

— Мислех, че просто искаш да се наспиш — измърмори той, нежно докосвайки шията й, целуна я и езикът му я погали изкусително.

— Това беше преди — отвърна Джейн. — А и сега поне сме минали първата среща.

Тридесет и осма глава

— Можете да ми се доверите. — Госпожа Даути, Емили, беше категорична. — Тя ще бъде добре. Нали, принцесо? Кое е най-хубавото момиченце?

Нур размаха малкото си свито юмруче и изгука щастливо. Усмихна се беззъбо на майка си и на бавачката.

— Нали помните за затоплянето на бутилката? И не използвайте онези готови мокри кърпи. Само кърпи с топла вода, иначе получава обрив…

— Госпожо, отгледала съм четири собствени деца. — Ирландката поклати глава. — Сега се качвайте в таксито. Колкото по-скоро тръгнете и се заемете с търговията или каквото там правите, толкова по-бързо ще се върнете при нея. — Тя побутна Хайя. — Минаха четири месеца. В работата също имат нужда от вас. Тръгвайте вече.

Шофьорът на лимузината натисна клаксона и Нур сбърчи личице. Започна да плаче и на Хайя също й се доплака.

— Вървете — настоя Емили Даути.

Хайя направи, както й казваха, и докато лимузината потегляше, видя как бавачка гушка бебчето й до рамото си.

— Летището на Лос Анджелис?

— Просто карай — сопна се Хайя. Извърна лице към прозореца, за да не види той сълзите й.

Сега всички в града знаеха коя е Хайя ал Яна. Човекът каза само: „Да, госпожо“, и настъпи газта. Това я устройваше.

Знаеше, че трябва да го направи, разбира се. Нур беше на четири месеца и Хайя не можеше да остане у дома завинаги. Не и с темпото, с което се развиваше „Блясък“. Пред магазина всеки ден имаше опашки само за да влязат вътре. Джейн преговаряше с някои западнали вериги и се опитваше да купи изгодни парцели, търсеше място с приличен наем на Пето авеню или Америка авеню, постоянно летеше до Лондон и Париж. А Сали, когато имаше свободна вечер от бейзбола, се превръщаше в истинска звезда; прекарваше дните си, заета с дизайн, а нощите й бяха посветени на бляскави премиери, появявания в различни токшоу програми и интервюта за списания. Наричаха я „Марта Стюарт на модата“ или с по-жестокото „Бизнес Барби“ Но Сали понасяше всичко като професионалист и абсолютно всичко, с което се появяваше пред публика, бе от „Блясък“.

Следващият магазин, който предстоеше да открият, щеше да е в Ню Йорк и както Джейн, така и Сали лично бяха помолили Хайя да се върне. Етичният бизнес беше истинска златна мина — женските списания направо бяха полудели по сътрудничеството им с местните занаятчии и когато Сали бе позирала за „Уиминс уеър дейли“ с една от роклите, станали нейна запазена марка — дълга до земята, тясна, от червено кадифе, и беше сложила едно от колиетата на Гада около стройната си шия, поръчките направо заваляха.

— Имаме само още стотина килима — вече има списък с чакащи поръчки.

— Бижутата се разпродадоха още преди седмици. Сега имаме празни отдели в магазина.

— Хайя — настоя Джейн. — Не може просто да пътуваш и да купуваш всичко сама, трябва да намериш служители купувачи — хора, на които имаш доверие. Те могат да се занимават с етична търговия на едро, стига да отговаря на стандартите. Не бива да рискуваме марката си.

— Джейн е намерила подходящо местенце и във Венеция. Трябва ни стока за шест нови магазина. До края на годината ще станат дванайсет. — Сали се усмихна широко. — Кажи „здравей“ и на „Блясък“, Токио.

— Предполагам, че сте прави. Няма начин да изпълня толкова много поръчки. — Хайя се вълнуваше много. — Наистина ли е толкова оживено?

Сали простена:

— Моля те, върни се.

Естествено, че обожаваше Нур, нейното малко слънчице, но… беше време да се върне към живота на възрастните. На Хайя й липсваха приятелките й, бизнесът. Беше прекалено амбициозна, за да прекарва цялото си време в детската стая.

— Значи, да наема купувачи?

— Поне двайсет. Ще ти дам схема на заплащането, моля те, не се отклонявай от нея — каза Джейн.

Хайя разпери ръце.

— Наемането на служители е твоя специалност. Но трябва да са подходящите жени, хора, на които да се доверя, че няма да купуват всякакви вехтории и че ще подбират само подходящите доставчици.

— Можеш да назначиш мъже за купувачи. Стига да запазим политиката си за подкрепа на бедните жени — обади се Сали. — Нашите клиенти го искат. Превръща се в нещо като женски клуб заедно с дизайнерските джинси.