— Добре тогава. — Хайя кимна; щеше да има нужда от помощ. С бебето нямаше начин да се върне към непрекъснатото летене през океана. — Мисля да наема хора във всяка държава, нали разбирате, някой в Египет, друг в Мароко… за да търсят различни стоки.
— Това е твоята сфера — каза Джейн. — Работи, както намериш за добре.
Хайя се съгласи. Изтощените лица на приятелките й бяха добавили красноречиво Само се справи с работата!
А и, честно казано, тя не искаше да губи позициите си. „Блясък“ бе нейна идея, именно тя бе дала предложението онази нощ в дома на Джейн. Без етичната нотка, която тя бе добавила в компанията, те щяха да са само поредният „Сакс“ или „Харъдс“ — нищо чак толкова специално. Женските списания и телевизионните канали отразяваха ентусиазирано изявите им само заради онова, което правеха за развиващите се страни. Хайя чувстваше, че „Блясък“ е лично нейно творение. Ако тя се махнеше, с нея щеше да изчезне и душата на компанията.
Това не биваше да се случва. Сега този магазин бе дълбоко в сърцето й. Това бе нейно постижение и щеше да се бори като тигрица, за да го защити. И да защити себе си в него.
Така бе справедливо. И сега отново бе на път към Аман, Йордания. Оставяше Нур за цели четири ужасни дни.
Трябваше да го направи, но не бе длъжна да й харесва.
Джабер тръсна глава и се опита да се съсредоточи. На монитора пред очите му имаше куп факти и цифри, в таблица беше представен напредъкът в изпълнението на обществените поръчки в град Гада. Това беше важно; тук бяха разходите за училищата и болниците, в които той бе убедил краля да инвестира.
Един проект много близък до сърцето му.
И знаеше, че трябва да се концентрира върху него. Истината бе, че неговата звезда изгряваше в кралството. Имаше много съветници, от банкери до генерали, както и множество по-дребни принцове и роднини, които се тълпяха около краля. Но той винаги бе стоял настрани от тях. Просто си вършеше съвестно работата, методично и без излишен шум, и владетелят на Гада го бе забелязал.
Отначало му бяха възложени повече отговорности. Като проектът за язовира на юг, инвестициите в завод за обезсоляване на морска вода, за да може да се осигури напояване за пустинните равнини на запад, привличането на компании за модерни технологии в столицата Гада. Нямаше никакви парични компенсации, нито почести, както в двореца, така и извън него. Някой по-дребнав човек би се оплакал. Джабер се зарадва на новите задачи. Имаше амбицията да променя нещата. И скоро последва и официално повишение, а кралят издигна в ранг майка му и самия него.
Беше много вълнуващо. Джабер беше изгряваща звезда. Другите придворни се ядосваха, някои от съветниците мърмореха. Той не им обръщаше внимание. Беше погълнат от работата си. В редките случаи, когато си позволяваше да посъветва краля, той се вслушваше в думите му.
Джабер също имаше своите човешки слабости. Разбираше, че кралят вижда нещо по-специално в него: комбинация от западна ефективност и традиционни местни добродетели, както и пълна липса на желание да ласкае и да се подмазва. Виното на властта бе много упойващо. Желанието му да се издигне в управлението се засили. Имаше вероятност, много реална вероятност, той да стигне до най-вътрешния кръг, да има думата в управлението на кралството. Неговият принос щеше да бъде в областта на реформите, на прогреса в цялата страна.
Започна да работи много до късно. Направо се превърна в робот. И продължи да увеличава влиянието си и да върши много полезни дела.
Определено бе време да затвърди позициите си, да се ожени за подходяща жена от кралско потекло, която да му роди синове и заедно с която да заемат полагащото им се място в светския живот на двореца, както и в коридорите на властта…
Но тогава срещна Хайя ал Яна.
И всичко се промени.
Какво си въобразяваше? Джабер потърка слепоочията си с тъмните си пръсти, които бяха изтощени от много писане на клавиатурата. Тя със сигурност бе крайно неподходяща. Вярно, беше мюсюлманка, но само толкова. Американска гражданка, образована в Лос Анджелис. Не беше девойка, а вдовица с дете и изявена чувственост, която направо го опияняваше. Щеше да отгледа дъщерята на друг мъж, при това дете на търговец, в разкошните вили и градини на кралския дворец. А и тя бе пълна противоположност на жените, за които се женеха братовчедите му — стройни, от аристократични семейства, без други амбиции, освен да организират подходящите партита, да носят подходящите рокли и да спечелят благоволението на кралицата на деня. И може би да пазаруват по малко в Дубай и Париж. Както и, разбира се, да народят цял куп привилегировани деца.