Хайя ал Яна бе различна. Тя беше… как да я опише? Истински играч. Човек на действието в живота, също като него. Съвсем невръстна булка, която бе преуспяла два пъти в различен бизнес, бе постигнала глобален успех, самотна майка и защитничка на онеправданите. Но не по обичайния за богатите жени начин, организирайки благотворителни балове и пишейки чекове. Хайя отиваше при хората и даваше препитание на бедните общности, помагаше им да започнат малки производства, даваше им пазар за стоките, плащаше им справедливи цени за труда им и положителните резултати бяха видими навсякъде. Една преуспяла жена, която помагаше на другите да успеят, и то не с благотворителни мисии, а посредством пари в брой. Посредством търговията. Беше го видял със собствените си очи — тя се отнасяше с всички като с равни.
Зашеметяващото й лице и зрялата й красота бяха съизмерими само с амбицията и интелекта й. В краткото време, което бе прекарал с нея, както и в няколкото телефонни разговора, които бяха провели впоследствие, Джабер нито за миг не се бе отегчил.
И макар често да си бе повтарял, че това увлечение е лудост, той не бе престанал да мисли за Хайя от деня, в който тя бе заминала от Гада. В сравнение с нея другите жени, с които се съгласяваше да излезе на вечеря, бяха скучни като кукли. Тя бе влязла под кожата му и не можеше да я изличи от съзнанието си.
А сега… сега Хайя ал Яна се връщаше тук. И Джабер щеше да се срещне с нея.
Нямаше никаква представа какво ще се случи.
— Добре дошла, госпожо Ал Яна. — Служителят се усмихваше ослепително. — Радваме се да ви видим отново, госпожо. Надяваме се, че престоят в Гада ще ви хареса.
— Благодаря.
— Конферентната зала „Рузвелт“ е резервирана за срещите ви в девет часа утре сутрин, както пожелахте.
— Чудесно. Бихте ли ми дали ключа от стаята, ако обичате…
Хайя беше много уморена, денят бе много дълъг и сега с нетърпение очакваше да седне пред телевизора и да хапне нещо набързо, а после да поспи.
— Заповядайте. Президентският апартамент. Вземете асансьора до мансардния етаж, втория вляво.
— Не съм резервирала този апартамент — уморено каза Хайя. Надяваше се, че това няма да я забави много; утре трябваше да започне работа отрано.
— Не, госпожо. Това е бонус. И имаме съобщение за вас — загадъчно се усмихваше човекът на рецепцията — от Негово Височество шейх Джабер.
Хайя примигна шокирана. Той си спомняше за нея?
Преговорите с двореца в Гада се водеха по официалните канали на офиса и само по телефона, а Хайя бе изпратила документите чрез една от асистентките на Джейн. Изобщо не бе очаквала отново да види Джабер.
— Заповядайте. — Служителят на хотела й подаде плика; беше от плътен картон, с малък златен герб на гърба, изобразяващ стилизирано палмово дърво. — Да повикам ли пиколото, за да ви заведе до апартамента ви?
— Не, ще се оправя.
Хайя тръгна към асансьора, като едва забелязваше къде върви. В куфара й — малък и спретнато подреден, имаше леки дълги рокли. Качи се до Президентския апартамент; беше невероятно луксозен, със затъмнени прозорци от четирите страни и с изглед към столицата Гада. Хайя го огледа бегло, стовари куфара на леглото и разкъса плика.
„Скъпа госпожо Ал Яна,
Поздравления за раждането на дъщеря ви. Службата по протокола ме държи в течение с развитието на вашата компания. Правителството на Негово Величество е много доволно от средствата, които гражданите ни получават досега. Склонни сме да обмислим по-нататъшно участие на кралското семейство в замяна на по-значими поръчки в световен мащаб.
При все това, предпочитам да обсъдим подобни въпроси лично с вас. Бихте ли се обадили в двореца, за да потвърдите дали сте свободна за обяд в събота, в един часа?
Престани, каза си мислено Хайя. Влагаш прекалено много подтекст в думите. Той е красив и млад шейх и не е мъж, който би се изкушил от една самотна майка, вдовица. А и какво, ако беше така? Тя беше партньор в „Блясък Инкорпорейтид“, а той работеше за правителството тук. Нищо нямаше да излезе.
Но нямаше полза. Сърцето й биеше учестено, докато набираше номера на служебната бланка. О, по дяволите, наистина бе вълнуващо. През последните четири месеца бе стояла в детската стая, заобиколена с памперси, и бе гледала само филмчета с плюшени мечета. Трябваше да гледа на това като на делови успех.