Все едно. Беше страхотно. Хайя си позволи да се наслади на усещането. Замисли се за Ахмед, за любовта му. Сега той беше в рая — не би имал нищо против дори и ако нещо стане. Преди се бе чувствала виновна, но сега, когато имаше неговата Нур, която обичаше и боготвореше, сега изпитваше невероятно спокойствие.
Хайя се огледа внимателно наоколо. Веднага разбра защо са й дали най-хубавия апартамент в хотела. Колкото и нашумял да беше магазинът им, тук имаше и други преуспели бизнесмени. Не, това беше благодарение на Негово Височество. И тя прие всеки разкошен детайл като комплимент.
— Добър ден — заговориха й на арабски.
— Здравейте. Казвам се Хайя ал Яна…
— О, да, благодаря, че се обадихте, госпожо. Ще можете ли да се срещнете с Негово Височество за обяд?
— Да, ще мога — отвърна Хайя, изненадана, че служителят отсреща мигновено бе разбрал.
— Прекрасно. Ще изпратим правителствена кола да ви вземе от хотела в един без двадесет, ако ви е удобно. Моля, вземете си и паспорта, за да удостоверите самоличността си.
— Благодаря — отвърна Хайя. Правителствена кола! Не можеше да повярва. Защо отново й постилаха червен килим?
— Ще се видим утре, госпожо, инш Аллах. Приятен ден.
Тя затвори и отиде в разкошната баня на апартамента, където имаше огромна вана на крачета, направена от чиста мед и толкова голяма, че можеше да плуваш вътре. На другата сутрин трябваше да проведе интервюта, имаше осемнайсет кандидати за шест места и трябваше да приключи до дванайсет и половина.
Можеше да се справи. Бе се научила да вярва на инстинктите си. Онези, които имаха усет за красотата и обичаха Гада, щяха да се отличат. Важното бе да ги наеме бързо, да отсее излишните хора и после бързо да се върне тук. Независимо дали имаше право за интереса на Джабер, или не, трябваше да изглежда зашеметяващо. Само ако можеше да привлече за участие истинска принцеса от тази страна… Прелест. Рекламата и популярността на „Блясък“ щяха да скочат до небесата точно когато Джейн планираше отварянето на новите магазини.
Хайя бе извън активна дейност известно време. Искаше да даде своя принос, да бъде също толкова значима, колкото и Сали и Джейн. Първоначално бяха само те двете, а Хайя бе дошла по-късно. Не искаше да бъде аутсайдер, ненужно трето колело в „Блясък“.
Ако можеше да осигури повече популярност и реклама от Сали, тогава никой нямаше да я обвини, че се е присъединила допълнително.
— Ето, че пристигнахме, госпожо. Паспортът, ако обичате.
Хайя покорно го подаде. Шофьорът — или по-вероятно войник с униформа и палми на еполетите, го подаде на гвардееца на входа. Хайя се приведе напред и погледна през прозореца към дворцовия комплекс.
Беше смайващо красив. Изумително голям и покрит със сини и златни плочки, като украсата върху главата на някой фараон. Блестеше като скъпоценност под слънчевите лъчи, а градините се простираха пред погледа й, тучнозелени и прекрасно аранжирани. В дворовете имаше фонтани, които нежно ромоляха. Хайя забеляза и тухлената настилка — червена и древна. Тук сякаш витаеше духът на вълшебната Алхамбра. Потрепери от вълнение. Дали изглеждаше достатъчно добре? Бе избрала традиционен йордански кафтан от червена коприна, избродиран със златни нишки, антична изработка, стигащ чак до глезените й и спускащ се красиво върху фигурата й. Нямаше почти никакъв грим, само малко фон дьо тен, блясък за устни и спирала, както и нежното ухание на „Шанел №19“, който Хайя винаги бе предпочитала; парфюмът бе по-свеж и по-лек от по-известния си събрат. На шията си носеше оригинално колие от монети от Гада, част от продаваните в „Блясък“ стоки; струваше й се извънредно чувствено, като малки звънчета при всяко нейно движение.
— Благодаря. — Върнаха й паспорта и лимузината мина през величествените гравирани порти, покрити с мозайки в марокански стил. Хайя се постара да не зяпа прекалено неучтиво, докато шофьорът я водеше към лявото крило на двореца покрай маршируващи гвардейци, а после влязоха в малък двор и паркираха на мястото, посочено им от гвардеец, който ги поздрави и после дойде да й отвори вратата.
— Добре дошли, госпожо — поздрави я той на английски със силен акцент.
— Благодаря — отвърна му на арабски Хайя.
Войникът се усмихна и заговори на родния си език.