— Принц Джабер ви очаква в кабинета си. Заповядайте насам.
Хайя кимна и тръгна след него по изумително великолепни мраморни коридори, чиито стени бяха облицовани с дърво, гравирано изящно в ислямски стил. Накрая стигнаха до една по-малка стая в модерен стил, която бе част от прекрасно проектирано допълнително крило, където седеше Джабер.
Той скочи на крака.
— Гостенката ви, Ваше Височество — каза гвардеецът, поклони се леко и се оттегли.
— Хайя. — Той се приближи и сърдечно сложи ръце на раменете й, след което я целуна по двете страни по арабски маниер; Хайя, доста смутена, направи тромав поклон.
Джабер вдигна вежда.
— Няма нужда от поклони. Макар обноските ти да са прелестни като лицето ти.
Тя се изчерви силно; дано тенът й да бе достатъчен, за да прикрие това от него.
— Бях очарована от писмото Ви — започна тя официално.
— Добре. И ме наричай Джабер. Надявам се, че няма да се наложи да те наричам госпожа Ал Яна цял следобед, нали?
Тя поклати глава.
— Само Хайя.
— Тогава ела. — Той й протегна ръка. — Наредих да ни поднесат обяд в покоите на майка ми — тя е на една арабска конференция за децата в Дубай.
Хайя се опита да хапне поне от учтивост. Тя бе гост и бе грубо да откаже гостоприемството, но беше силно смутена. Нито раздразнителните американски бизнесмени, нито грубите доставчици и правителствени чиновници по митниците, които обичаха да демонстрират властта си, никой от тях не я бе карал да се чувства така. Тя уважаваше Гада и Джабер. Това бе една красива и богата страна, но тук се грижеха и за номадите, за жените от пустинните племена и бедните вдовици, на които тя се опитваше да помогне.
И ето, че сега се намираше в едно малко кътче в центъра на властта. А той седеше от другата страна на масата, докато почтителни слуги му поднасяха ястия, а после обслужваха и нея. Струваше й се изключително красив, пленителен и силен — и не в онзи абстрактен смисъл, който човек влага, когато говори за някой банкер или магнат от пресата, не като човек, който има влияние, а такъв, който категорично и напълно владее ситуацията. Като представител на правителството и член на управляващото семейство.
Джабер не бързаше. Разговаряше любезно с нея за магазина, за кандидатите, които бе интервюирала, за програмата за развитие на „Блясък“.
— Ами ти? — попита накрая, докато тя побутваше в чинията си крехка баничка с печено пилешко и стафиди. — Нима участваш активно във всичко? Изглеждаш така, сякаш изобщо не си била бременна, макар, естествено, да знам, че не е така.
— Това е първата ми сериозна задача, откакто родих Нур.
— И ще имаш сериозен успех — увери я той спокойно. — Питах се дали си следила събитията в Гада междувременно?
Хайя се засрами.
— Не съм… аз почти не съм следила новините, откакто бебето се роди. Кърмех… — Гласът й заглъхна. Дали това не бе прекалено интимен детайл, за да го сподели с него? — Както и да е — побърза да добави тя, — мисля, че „Ню Йорк таймс“, който прочетох в самолета, е първият вестник, който съм виждала от месеци насам. Моля, да извините невежеството ми, Ваше… — Тя зърна израза на лицето му. — Джабер.
— Така е по-добре — каза той. — И не се притеснявай. Това ми се струва много освежаващо. Както и да е, Негово Величество реши да окаже висока чест на моята майка — неговата братовчедка, която е вдовица, и я издигна в ранг на принцеса с титлата Кралско Височество. По нашите закони това е абсолютно негово право.
— Това е чудесно — автоматично отговори Хайя, докато се мъчеше да прецени какво означава това за компанията й. Вече имаше снимки с благородната дама — сега принцеса, с бижута на „Блясък“. Нима работата й тук бе приключена? Биха могли да разработят новата си рекламна кампания върху вече направените снимки.
— А колкото до мен — продължи делово той, — аз участвам в правителството, както знаеш. Не се занимавам само с протокола. Имаше един спор с Дубай относно някои нефтопроводи. Успяхме да го разрешим. По този въпрос работех директно с краля.
Хайя се обърка.
— И той те е преместил от протоколния отдел ли?
— Сега съм външен министър — каза Джабер и сви рамене. — И титлата ми е повишена в емир, принц.
Хайя осмисли чутото.
— Значи сега сте Кралско Височество?
— Да.
— Не мога да продължавам да те наричам Джабер.
— След като лично съм те помолил за това, би било крайно неуважително да сториш друго — заяви той.