Выбрать главу

Срещнаха се в „Айви“ и позираха за обща снимка отвън, прегърнати, усмихнати и весели. И трите знаеха, че снимката ще се появи във всички вестници още на другия ден — Сали по средата, златното момиче в дръзко яркочервено; Хайя, в класически етнически тоалет, елегантна и пленителна, яркожълтото, контрастиращо прелестно с тъмната й мастилена кожа; и Джейн, по английски сдържана, олицетворение на деловата жена.

Бизнес пресата обожаваше подобни снимки. Те бяха бляскави като компанията си. Три секси приятелки, три силни жени.

Никой не подозираше за напрежението зад усмивките им.

Работата заедно бе изпитание. Истинско изпитание. Джейн се дразнеше, че другите две не разбираха финансовите й сделки. Сали се засягаше, когато Хайя и Джейн не се въодушевяваха от новата й модна линия, от секси рокля или нов бижутер, с който работеше; Хайя явно смяташе това за типично западни главоболия, които са под достойнството й, и просто отказваше да се появи с къса рокля или по-дълбоко деколте, докато Джейн имаше очи само за тъпите цифри. А Хайя се гневеше, че остава настрани; обичаше приятелките си, но те не полагаха достатъчно усилия, не показваха нужния интерес към намереното от нея или етническите програми, които бе стартирала. Бяха един отбор, но всяка все повече се ангажираше със своята дейност. И всяка бе убедена, че върши по-голямата част от работата.

В тази вечеря имаше някаква обреченост.

— Знам за какво е всичко — мрачно започна Сали веднага щом сервитьорът се оттегли. — Заради Нур е, нали, Хайя? Искаш да напуснеш, нали? Нае нови купувачи и сега напускаш. Искаш да си останеш у дома.

Джейн я погледна въпросително.

— Не напускам. — Хайя малко се ядоса, че Сали може изобщо да предположи подобно нещо. — Но заминавам. Трябва да се установя в Средния изток.

Обясни им, без да споменава за Джабер. Това бе нещо прекалено скъпо, ново и крехко и не можеше да говори за него точно сега.

Джейн я изслуша мълчаливо и после погледна към Сали.

— Не можеш да заминеш! — възрази Сали. — Няма да успеем…

— Ще успеем — каза Джейн. — Всъщност и аз мисля, че трябва да замина.

Сали примигна.

— Какво?

— За Ню Йорк.

— Не разбирам. Кой ще обучава персонала? — Сали се ядоса. — И за какво изобщо говориш? Не мога сама да се оправям с проклетия магазин.

— Сега имам заместници, които ще обучават персонала. Ари Габриел е страхотен, Лилиан Ковач — също. Имам им доверие. Отговорностите трябва да се разпределят. Дори и за теб важи, Сали.

— Салатите ви, дами.

Сервитьорът им поднесе салатите с пържени раци, зае се да обяснява многословно вината в листата и най-накрая, слава богу, се оттегли.

— Вече сме прекалено големи — простичко изложи нещата Джейн. — Трябва да решите какво искате, момичета. Компанията не може да продължи по този начин, докато ние си стоим в Лос Анджелис. Аз трябва да съм в Ню Йорк. Ще се занимавам с банките, сделките с недвижими имоти, договорите за дистрибуция. Цялата основна дейност.

— Но това не е основното, нали? — логично изтъкна Сали.

Но Джейн продължи:

— Сали, ти си дизайнер и лицето на компанията. Ти си „Блясък“ — това, което иска да бъде всяко момиче — каза тя, за да умилостиви приятелката си. — Не си ни нужна заровена в някакъв офис в Лос Анджелис, трябваш ни на кориците на списанията. И ако ти си лицето, то Хайя е душата на компанията. Затова съм съгласна, че тя може да изпълнява ролята си, както трябва, в онзи регион, а не тук. Напразно хаби таланта си в Лос Анджелис. Както и аз. Но ти трябва да си точно тук — ти си звездата.

Хайя им каза за майката на Джабер.

— Страхотно! — Сали мигновено забрави за яда си. — Можем да направим рекламни снимки с една принцеса? Аз ще се снимам с нея. Това ще се появи в „Ел“. Може би дори във „Венити феър“, ако добре си изиграем картите.

— Ти си нашата бляскава знаменитост, Сали, а сега има ме и авторитета на кралското семейство. Това ще ми е от полза в Ню Йорк. Сега всички говорят само за американската кралица на Йордания. — Джейн се усмихна широко. — Боже мой, момичета, ще се получи страхотно.