— Добре. Ще преведа парите още утре. — Той натисна бутона и прекъсна връзката. — Изглежда ще имаш къщата, скъпа. — Нелсън поклати глава. — Господи, толкова е голяма, сякаш съм собственик на цяла държава. Доста път изминах от Бронкс. — Небрежно повдигна полата й с лявата си ръка и погали вътрешната страна на бедрото й. — И с какво толкова те привлече точно тази къща? Има много други имения… В Бел Еър…
— Не разбираш — прекъсна го Сали. — Това беше домът ми. Имението на баща ми. Онова, от което ни изхвърлиха. — Лицето й сияеше от заслужена гордост. — А сега отново е мое. Мама може да живее в къщата за гости. Някой ден може да й подаря цялото имение.
Той се шокира.
— Седем и половина милиона долара?
— Както вървят нещата, скоро ще можем да си позволим шест такива — осведоми го Сали.
— Господи, и какво правя аз по цял ден на тренировки?
— Готвиш се да спечелиш Световната купа?
— И това го има. — Ръката му се придвижи още по-нагоре. — Въпреки това ще тренираш гола. Някой трябва да те държи изкъсо.
Четиридесета глава
— Видя ли последната поръчка? — Хайя бе ядосана. — Очаквам да контролираш качеството, Сури. Не може просто да се довериш на честна дума.
— В девет от десет случая…
— В деветдесет и девет от сто — прекъсна я Хайя. — Но ние обслужваме изключително скъпа и луксозна верига. Искам качеството да бъде на ниво в сто от сто случая. Когато направих внезапна проверка на пристанището в Кайро, открих четири машинно изтъкани килима. Машинно изтъкани! Знаете ли какъв скандал ще се получи, ако ги представим за нещо друго? И още по-лошо, разбирате ли какво означава това?
По-възрастната жена сведе глава.
— Че доставчиците не са ги купили от местен занаятчия?
— Точно така. Не само ние сме измамени, но и някоя бедна жена, която разчита на нас за препитанието си.
— Няма да се повтори, принцесо Хайя.
— Най-добре да не се повтаря. Иначе сте уволнена. И не ме наричайте „принцесо“ — сопна се Хайя. Всички го правеха. Мразеше тези предположения, очакванията, че Джабер ще се ожени за нея, когато му дойде времето, че ще я направи своя.
Колкото повече се появяваше в двореца, толкова повече говореха, че работата е сигурна. И само Хайя знаеше, че не е така.
Когато разговаряше с него, тя можеше да бъде истинска. Той бе умен, силен и мъжествен, но в същото време я уважаваше, интересуваше се от бизнеса и начина, по който работеше. С Джабер можеше да се отпусне и независимо колко се стараеше, тя знаеше, че все повече се влюбва в него.
И все пак, през последния месец той се бе отдръпнал. Бяха излизали на вечеря само два пъти и той бе мрачен и разсеян. Приличаше на предишния Джабер единствено когато си играеше с Нур, която бе на десет месеца и предпазливо правеше първите си стъпки.
Имаше друга жена, уверена бе Хайя. И сърцето я болеше от това. Сега страшно обичаше Гада, но не можеше да остане тук; не можеше да включи телевизора, да чете местната преса и да гледа емира, уважавания външен министър, придружен от някоя нова принцеса, неговата избраница. Джабер работеше много за благотворителността, посещаваше всяко събитие и всеки концерт, на който бе поканена и Хайя. А тъй като беше една от най-преуспелите мюсюлмански жени в света, това се случваше доста често. Хайя и „Блясък“ бяха прочути в Гада. В целия Среден изток. Тя твърдо отстояваше принципите си — етично отношение и печалба, и хората я обичаха заради това. Хайя даваше интервюта само пред местната преса. Компанията имаше определена стратегия и тя бе златното момиче Сали да представлява лицето на „Блясък“ пред Запада.
Значи щеше да й се наложи да се премести. И Хайя вече бе решила да се върне в Аман, да се настани в някоя голяма къща, изолирано кътче, в което Нур да може да порасне, в страната, която баща й бе напуснал заради Америка. Тя щеше да затвори кръга. Винаги щеше да обича Съединените щати, но щеше да живее с наследството на прадедите си.
— Разбирам — разкаяно отвърна Фада. — Лично ще проверявам всичко, госпожо Ал Яна.
На вратата се потропа.
— Влез — извика Хайя.
Появи се един войник. Носеше еполети на кралското семейство и на колана си имаше пистолет. Фада се дръпна към Хайя, която инстинктивно прегърна служителката си.
— Какво искате? — попита Хайя, като се стараеше да запази спокойствие.
— Госпожо, трябва да дойдете с мен — каза той на английски с гърлено произношение. — Негово Кралско Височество нареди така.