— Никъде няма да ходя.
Той я погледна с безизразен поглед.
— Наредено ми е да ви заведа насила, ако се наложи. Заради вашата безопасност. — Той вдигна оръжието си. — Моля ви, елате.
Хайя се ужаси, дланите й започнаха да се потят.
— Какво става? — викна тя. — Къде е Нур? Къде е Нур?
— В двореца има неприятности. Вашето бебе и бавачката вече са на сигурно място — в покоите на Негово Височество са. — Той направи крачка напред, за да я хване за ръка, но Хайя вече го бе изпреварила.
— Заведете ме при дъщеря ми — отсече тя. — Незабавно. Не ме ли чувате?
Изненадан, войникът направи лек поклон.
— Да, принцесо — каза той.
Този път тя не възрази.
— Ти си тук. — Той се приближи до нея и я целуна по двете страни. — Маш Аллах, в безопасност си.
— Ами Нур?
Стояха в личните му покои и Хайя още трепереше. Докато минаваха по улиците с бронираната кола, придружени от въоръжена охрана на мотори, бяха попаднали под обстрел и тя с писък се бе хвърлила на пода. В центъра на Гада имаше пожари. Хората тичаха по улиците и викаха, хвърляха камъни. Дори и в дворцовия комплекс всичко бе различно. Гвардейците от охраната вече не изпълняваха церемониална роля, бяха строени, въоръжени с автомати и готови за битка.
— Тя е горе. Един от слугите ми ще ви заведе в една от стаите за гости. Имаме запаси, бебешко мляко. Прекалено известна си като моя близка — щяха да дойдат да те отвлекат.
— Какво става?
— Синовете на принца наследник са нетърпеливи, подготвили са преврат. Тук има наемници, които възнамеряват да убият краля. Аз ще се бия с тях. Ако загубя, вземи това. — Той се обърна и извади някакви документи и пари от едно чекмедже. — Паспорти под чуждо име за теб и детето, пари, с които да минете границата. Личният ми телохранител ще ви изведе от двореца.
Хайя заплака — искаше да го прегърне, да го целуне. Но те дори не бяха сгодени.
— Бъди внимателен — изрече тя. — Върни се при мен, върни се жив и здрав. Ще се моля да се върнеш у дома!
— Няма да се бавя — мрачно отвърна той, а после, за нейна изненада, се наведе и леко я целуна по устните.
— Хайя, обичам те. Може би това не е нито времето, нито мястото, но нямам избор. Ако оцелеем след това, ще се омъжиш ли за мен?
Тя отвори уста да приеме, но Джабер я спря.
— Знаех, че ще стане така. Затова не ти предложих досега. Но, Хайя, трябва да знаеш нещо. Като моя съпруга ти не можеш да бъдеш пряко ангажирана с „Блясък“. Ще бъдеш принцеса. Ще трябва да останеш само партньор в компанията и вместо да се занимаваш с търговия, ще изпълняваш други задължения заедно с мен. — Той стисна ръката й. — Наистина важни задължения, Хайя, от които няма почивен ден. Затова избирай.
В далечината се чуха изстрели. Тя го погледна; сега, когато бе заложено сърцето й, нямаше избор. Не и когато той можеше да загине.
— Приемам — каза тя и целуна ръката му. — Бог да те пази!
Той остана загледан в нея за миг, после взе оръжието си, което лежеше на масата, и изтича навън.
Една камериерка в униформа на двореца се приближи плахо и направи лек реверанс пред Хайя.
— Ще ви заведа при дъщеря ви — каза тя.
— Да, искам да я видя незабавно. — Сърцето на Хайя щеше да се пръсне. Ужас и радост, и чувство за загуба, всичко се смесваше в едно. О, Господи! Обичаше го, толкова много го обичаше.
Нямаше никаква представа какво ще им донесе нощта. Стисна здраво документите. Разбира се, че ако се наложеше да бяга, щеше да го направи. Безопасността на Нур бе на първо място. Но не искаше да тръгва. Не искаше никога да оставя Джабер.
Бебето пълзеше из стаята, докато уплашената Емили Даути мъжествено се опитваше да си играе с нея; засмя се облекчено при вида на Хайя. Отвън се чуха нови изстрели, този път по-близо.
Хайя вдигна Нур и я покри с целувки, а после я гушна до сърцето си.
— Какво е това? — попита госпожа Даути, загледана в документите в ръката на Хайя.
— Безопасен изход оттук. Ако искаш да тръгнеш, Емили, ще ти осигурим въоръжена охрана до границата. Лично ще се погрижа за това.
— Аз имам внуци. — Възрастната жена закърши ръце. — О, Господи! Какво ще правим?
— Нямам нищо против, ако искаш да заминеш, но смятам, че ако тук има размирици, същото ще е и на летището. Принц Джабер е оставил въоръжена охрана, за да ни пази. Аз оставам тук — заяви Хайя. Беше хладнокръвна и на бавачката й направи впечатление царственото й излъчване. — Ти трябва сама да решиш. Тук има достатъчно пари и паспорт за теб.