Госпожа Даути погледна своята приятелка и работодателка; Хайя бе изпънала рамене, а кафтанът се увиваше около глезените й.
— Щом смятате, че е по-добре да останем, значи оставаме — отговори тя. — Имате глава на раменете си, макар че дори не сте шотландка.
Хайя пое контрол над ситуацията. Погрижи се Емили Даути и тя самата да се обадят на разтревожените си семейства по един от сигурните телефони в двореца; после продиктува завещанието си и го изпрати по факса на баща си. Опита се да разсее безпокойството на персонала в къщата, като се погрижи да сготвят вечеря на единствения работещ газов котлон в кухнята на Джабер. Когато размириците бяха наблизо — толкова, че можеха да чуят изстрели в градините навън, на по-малко от километър, Хайя пееше детски песнички на Нур на висок глас, за да не я изплашат гърмежите и трясъците.
Докато бебето спеше дълбоко — Хайя бе наредила да преместят креватчето й в средата на къщата, в личната баня на Джабер, възможно най-далеч от шума от насилието, — сраженията бяха заглъхнали. В нощта се чуваха откъслечни престрелки или в небето се издигаше единична сигнална ракета. Хайя остана будна, стиснала документите в ръка, готова да побегне всеки момент. Багажът на Нур бе приготвен и лежеше в краката й.
В три и половина той най-сетне се върна; по ризата му имаше кръв, както и засъхнали пръски по брадата му. Изтощен се стовари на един диван в приемната зала, слугите му го наобиколиха и той измърмори нещо на местния диалект. Те се усмихнаха и запляскаха с ръце.
Хайя се приведе напред притеснена.
— Наред ли е всичко? Какво стана?
— Потушиха опита за преврат. Водачите на заговора са задържани. На никого не хареса, че са дошли тук с външни наемници. В крайна сметка гражданите излязоха на улиците и унищожиха колите им. Тогава всичко свърши.
— Маш Аллах. Ами ти? Ранен ли си?
— Прободоха ме с нож. Не се тревожи — каза той, като видя сепването й. — Докторът ме превърза. В един момент имаше ръкопашен бой. Стигнаха само на метри от краля.
— А мъжът, който те е ранил?
Очите му потъмняха.
— Убих го. — Джабер извърна поглед. — Не исках да ти разказвам за това, когато имах подозрения. Но трябваше да споделя, да те предупредя. Вместо това се доверих прекалено на лоялността им. Изложих те на опасност. Бебето добре ли е?
— Спи дълбоко. — Тя посочи нагоре.
— И аз трябва да спя — извинително каза той. — Съжалявам, но съм капнал. Но се обади на родителите си, покани ги да долетят тук — с първа класа — възможно най-скоро, както и всеки друг, когото искаш да видиш. Дворецът ще покрие разноските. Ще подпишем брачния договор вдругиден. — Той стисна ръцете й. — Стига все още да го искаш, нали?
— Искам — отвърна Хайя с преливащо от чувства сърце.
— И дори ще се откажеш от бизнеса си?
— Пак ще съм собственик в компанията — каза тя с нотка на упоритост. — Но иначе, да, разбирам, че трябва да се откажа от всекидневната работа.
— Добре. — Джабер въздъхна. — Това определено ще улесни нещата. Той ще се зарадва, че поне съм те убедил за това.
— Той ли?
— Кралят. Не искаше да се женя за теб.
Въпреки критичното положение Хайя изпита мигновен шок и раздразнение.
— И защо не?
— Ти си вярваща жена, но си и американка. Това е сложно. И не си девойка, а имаш и дете.
Хайя се намръщи.
— Това е много закостеняло мислене, Джабер.
— Знам. — Той сви рамене. — Но така е по протокол. Опитвам се да склоня краля от няколко месеца вече, любов моя. Не беше добре да ме виждат с теб.
— Ами ако не беше успял да го убедиш?
— Тогава щяхме заедно да напуснем Гада. — Джабер се вгледа в очите й. Не само ти можеш да се бориш за онова, което желаеш.
Хайя се изпълни със смелост; наведе се напред и го целуна по устните.
— Ти поспи, любов моя — каза тя. Аз ще се обадя по телефона.
Джейн Морган се въртеше в леглото си. Циганското лято в Ню Йорк бе страшно горещо и задушно. Жилището й бе мансарда на Пето авеню за десет милиона долара, с изглед към музея, истински палат — триплекс с осем спални и четири бани. Само за нея. А сега климатичната инсталация се бе повредила.
Нямаше свободен техник поне до утре, а и кой знаеше по кое време щеше да се появи. Трябваше да си взема душ по четири пъти на ден само за да се спаси от потенето.