Можеше да се обзаложи, че климатичната инсталация в къщата на Крейг във Вилидж си работи нормално.
Тялото й копнееше за него. Девин бе като наркотик. Голям, силен, доминиращ, идеалното допълнение към женствената й мекота — поне във физическо отношение. И това й идваше в повече. Джейн се бореше с чувствата си. Опитваше се и все не успяваше да скъса с него.
Крейг не възнамеряваше да се ожени за нея.
Бяха заедно от шест месеца. Излизаха и спяха заедно, само че не оставаше време за сън. Сексът бе невероятно страстен. Ласките му бяха уверени и неумолими. Тя не можеше да се бори, не и сериозно. Левин преобръщаше всичко в нея. Сега Джейн се възбуждаше дори само като видеше името му във вестника. Ако го зърнеше по телевизията — клиповете винаги бяха много кратки, — не беше в състояние да се съсредоточи в работата си поне половин час; неподвластно на волята й, тялото й крещеше за него.
Беше нещо много повече от страстен секс, обаче. Джейн обожаваше всеки миг, в който си говореше с него. Крейг обсъждаше бизнеса си, нейната работа, света, пазарите. Говореха на един и същи език. Не се отнасяше с нея пренебрежително и никога не гледаше на нея като на робот — карикатурата, с която пресата обичаше да я изобразява. Крейг Левин разсмиваше Джейн, очароваше я, беше нейно огледало. Понякога си мислеше, че двамата са просто две половинки на едно цяло. Можеха да довършват мислите си. Сега той бе нейният най-добър приятел, както някога бяха Сали и Хайя.
Крейг винаги успяваше да я изненада, беше внимателен и изобретателен, животът с него бе истинско приключение. Всичко, което Джейн искаше в живота, бе любовта им да продължи вечно.
И все пак, все пак. Крейг не възнамеряваше да се ожени за нея. Не й бе предложил. Джейн го бе последвала в Ню Йорк, но „Блясък“ се нуждаеше от нея. Държеше на гордостта си и си купи собствен разкошен апартамент с пълно камериерско обслужване всеки ден, иконом и градинар за зеления оазис на покрива. Левин само сви рамене и задържа собствената си градска къща във Вилидж — близо четиристотин квадратни метра разгъната площ във викториански стил, редом с къщата на милиардера Магнус Сорен. Той държеше връзката им да се развива по неговите правила. Джейн държеше на своето. Не че бе изразила това с думи; Левин продължи да излиза с нея, а тя не искаше да моли за любов.
И двамата продължиха да се занимават с бизнеса си. Джейн работеше усилено, като никога досега. Хайя изпращаше страхотни стоки и провокираше чудесни отзиви в пресата, а Джейн се възползваше умело от това. Сали Ласитър — ето това се казваше суперзвезда. Джейн нямаше нищо против да вижда златната красота на Сали да грее от корицата на „Инстайл“ или „Уиминс уеър дейли“. Тя самата получаваше друга публичност — по-малки статии, с по-малко снимки, но такива, които бяха важни за нея. Нейните колеги, хората, които не четяха единствено модните списания, знаеха всичко за нея.
За момичето в метрото Сали беше „Блясък“. За брокера, който чете „Уолстрийт джърнъл“, това бе Джейн Морган. Направо смешно млада, но все по-уверено превръщаща се в една от най-влиятелните бизнес дами в Америка. Имаше и други, по-могъщи от нея, но тя възнамеряваше да промени положението.
Не смяташе Сали за свой конкурент. За нея това бе Крейг Девин.
Той играеше в съвсем друга лига. Такива бяха фактите. Джейн не искаше да се състезава в раздела за момичета. Искаше големия шампионат. Да, вярно, признаваше си тя, докато се потеше обилно. Когато Крейг й повтаряше, че може да я купи и продаде десет пъти, докато ръцете му умело галеха тялото й, това я възбуждаше. Но на сутринта се опитваше да се бори с него.
Цялата си ярост, цялото си разочарование тя впрягаше в работа. Разширяване. Инвестиции. Надзор. Назначения. И отново. Докато империята „Блясък“ се разрастваше — нейната империя, нейната рожба, — плановете на Джейн порастваха. Да я превърне в „Уол Март“ на лукса. Да притежава целия сектор от пазара. Всички си мислеха, че продажбите на дребно са мъртъв сектор, докато Сам Уолтън не се бе появил. Защо да не го направи и тя?
Може би един ден щеше да се състезава с Крейг Левин на негова територия… Имаше дни, в които Джейн не знаеше дали го обича, или мрази.
Сали се омъжваше и нейната безгрижна и щастлива връзка с Крис Нелсън измъчваше Джейн. Винаги, когато зърнеше Нелсън по телевизията — а тъй като „Доджърс“ бяха основните претенденти за титлата, заедно с „Ред сокс“, това се случваше често, — изпитваше обратното на онова, което усещаше при вида на Крейг. Загуба. Гняв. Разочарование. Защото Крис щеше да се ожени за Сали. Бе й предложил, тя беше приела и всичко щеше да стане, както някога — голямо парти в старото имение на Сали с осемстотин от най-близките им приятели.