Джейн не можеше да понесе мисълта Крейг да я придружи. Нямаше да изтърпи подмятанията.
„Е, кога ще дойде твоят ред?“
„Ще хванеш ли букета, Джейн?“
Беше богата, красива, аристократична и жена, постигнала сама успеха си, и въпреки това бе робиня на любовта. Болна от страст. Срамуваше се, че бе толкова завладяна от Левин, след като знаеше, че той не е изцяло неин.
Мислеше много често за онази първа нощ, за дългата им първа нощ заедно край басейна.
Само ако не бе дошъл в дома й. Само ако не бе спала с него. Онзи пламък, който бе запалил в кръвта й тогава, явно не можеше да бъде угасен. И Джейн искаше само да извика силно: „Защо?“. Защо той не искаше да се ожени за нея.
Но отговорът можеше да е само един, и то такъв, който не искаше да чуе.
Той не я обичаше.
Крейг я харесваше, вълнуваше се за нея, беше най-добрият й приятел и я желаеше. Виждаше себе си в нея, както й повтаряше често. Разбираха се един друг по-добре, отколкото с когото и да било другиго на света.
Но сигурно не я обичаше. Не и с онази любов, която тя изпитваше към него.
Това беше. Нали?
Джейн усети сълзи, тайни сълзи, да мокрят страните й и ги остави да текат; тук бе нейното убежище, все пак. Никой нямаше да я види. Беше съвсем сама.
Мобилният й телефон иззвъня.
Джейн примигна. Беше три през нощта. Кой можеше да е? Малцина имаха номера й. Помоли се да не е Крейг. Не, не беше неговият номер.
— Джейн Морган.
Кратка пауза.
— Събуждам те — исках да ти оставя съобщение, извинявай. Мислех, че телефонът ти ще е изключен.
— Здравей, Хайя. Никога не го изключвам. Но не се безпокой, бездруго бях будна. — Джейн избърса сълзите от лицето си. Добре щеше да й се отрази да си поговори с някого за работа, да смени темата. — Какво става?
— Знам, че се обаждам без предизвестие, но можеш ли да долетиш в Гада утре?
Стомахът й се сви.
— Добре ли си?
Смях.
— Добре съм. Всъщност… ще се омъжвам.
Джейн примигна.
— Моля?
— Е, всъщност става дума за церемонията по подписване на брачен договор, по-късно ще има и официална сватба, но след като се подпише договорът, вече си женен. Само родителите ми, ти и Крейг, Сали и Крис. Ако можете да дойдете.
— Кой е мъжът?
— Джабер. — Джейн ясно си представи как приятелката й се изчервява. — Мисля, че съм ви споменавала за него.
— Малко. — Джейн отново примигна, не можеше да повярва. — Да не би да говориш за принц Джабер?
— Да. Двамата излизахме… Не исках да казвам нищо, преди да съм сигурна. — Хайя замълча. — Тук имаше леки политически размирици.
Джейн набързо обмисли всички детайли.
— Но принц Джабер е външен министър на Гада. Как можеш да…
— Не мога, Джейн — отговори Хайя, отгатнала какво ще каже Джейн. — Не мога. Трябва да се оттегля — само от активно участие във всекидневната дейност естествено — добави бързо тя. — Но съм обучила отлични кадри, а и всички системи работят… Сега ще съм само мълчалив партньор. Ще се посветя на благотворителност и добри дела — допълни тя малко пренебрежително.
Стомахът на Джейн се разбунтува толкова бясно, че тя се уплаши да не припадне. Емоциите я връхлитаха яростно, една след друга, толкова мощни, че направо не можеше да повярва. Хайя! И Хайя също. Омъжена… за втори път. Истинска проклета принцеса. С истинска корона. Сали, на свой ред, също бе като кралска особа в Америка. А тя, Джейн, бе отхвърлена от единствения мъж, когото някога бе обичала. Или щеше да обича.
— Сали и Крис ще дойдат — продължи Хайя, без да подозира за мъката на Джейн. — Вие с Крейг ще можете ли?
— Аз… не. — Тя й Крейг? Последния път, когато го бе видяла, той бе затворил вратата на офиса си и я бе обладал направо върху бюрото си. На другия ден имаше среща в Стокхолм и вероятността да я отложи заради светско посещение в Средния изток бе почти нулева. А да лети сама? В никакъв случай. — Няма да можем. Съжалявам, прекалено късно ни казваш. — Тонът й бе хладен, използваше онази заучена вежливост, която я предпазваше от болката. — Ще дойда за истинската сватба.
— Това е истинската сватба. — Сега и Хайя бе доста сдържана. — Но разбирам, че е без никакво предизвестие… просто искаме да се оженим.