— Хей, качвай се. — Сали отвори вратата. — Отиваме в салон за красота. И при добър очен лекар.
— Защо? — подозрително попита Джейн и побутна очилата си по-нагоре върху носа си.
— Недей да спориш с мен, скъпа. Ще се погрижим за теб.
Хелън надникна засмяна.
— И аз ще ходя.
— И двете. Няма да приема отказ — категорично заяви Сали. — Качвай се. Веднага!
— Опитай тези. — Очният лекар се наведе към нея и й подаде друг чифт лещи. — Не се притеснявай, ще свикнеш, всички ги изпускат първия път.
— Съжалявам… — Джейн се засрами. Мразеше непохватността, както и всички прояви на липса на контрол всъщност.
— На върха на пръста… точно така.
— О! — Джейн зяпна. Но пък можеше да вижда! Примигна.
— Сега другата.
Тя я сложи и отново примигна. Погледът й бе малко замъглен, после се изясни.
— Какво ще кажеш? — попита лекарят.
— Изглежда страхотно! — одобри Сали.
— Много си хубава — съгласи се и Хелън. — Много.
— Не се шегувайте — сърдито измърмори Джейн, но не можа да потисне усмивката си. Без очилата лицето й бе толкова… различно.
Изглеждаше по-добре. По-хубава. Да, почти красива, по своя си различен начин.
— Благодаря, докторе. Изпратете лещите й в нашето имение, нали става?
— Разбира се, Сали. — Доктор Мадрид се усмихна любезно. Дъщерята на милиардера получаваше каквото пожелае. Ако искаше от него да се прави на доставчик, той нямаше нищо против. — За мен ще бъде удоволствие…
— Хайде. — Сали вече дърпаше Джейн за ръката. — Още не сме започнали истински с теб.
— Не знам…
Джейн се размърда неловко на стола, фризьорът бе стиснал в ръка кичур от косата й. Тя все още се опитваше да свикне с лещите и докато примигваше, лицето й сякаш плуваше в огледалото.
Фризьорът се бе хвърлил към Сали, сякаш тя бе отдавна изгубената му най-добра приятелка. После, когато тя му бе представила Хелън и Джейн, имаше доста цъкане с език и шумни въздишки през зъби.
Сега подскачаше наоколо й като цирково пони и често хващаше цели шепи от косата й с превъзбудени жестове. Не че много се интересуваше от външността си, но Джейн все пак не искаше той да я смята за някаква монахиня.
— Естествено, че не знаеш. Ако знаеше, нима щеше да изглеждаш така? — Морис щракна с пръсти. — Неее! Аз съм художникът, скъпа, а ти си платното. Нека оставим специалистите да си вършат работата. Разбрахме ли се?
Той заглуши протестите й.
— Виждаш ли приятелките си, сладурче?
Морис завъртя стола й — тук беше и Сали, чиято златиста грива в момента издухваха със сешоар, както и Хелън, на която правеха маникюр.
— Така, те знаят какво правят… Сали най-вече. Тъмнокосата е стеснителна, но поне е на прав път. Ти имаш нужда от помощ. Голяма помощ. Знаеш това, нали?
Джейн преглътна гордостта си.
— Да.
Нямаше смисъл да ходи на партито на годината като почетен гост — да блесне повече от Мелиса, поне веднъж, — ако щеше да остане сама и залепена до стената.
Не. Нямаше да стане. Независимо дали й харесва, или не, Джейн Морган щеше да се съревновава. В нова област.
— Давай смело! — кратко отсече тя.
— Наистина ли? — Той грейна.
— Разбра ме. Искам пълна програма.
Красотата иска жертви. Нужни бяха часове, дълги часове, а за Джейн — и скучни. Миене, сресване, подстригване, боядисване, сушене.
— Винаги ли отнема толкова време? — оплакваше се тя, докато Морис завиваше хилядното парче фолио върху току-що подстриганата й коса.
— Необходимо е търпение — въздъхна той.
Джейн отново се загледа в модното списание. Беше ужасно скучно. Пазаруване! Кой, за бога, се интересуваше от това? Зеленото било на мода, така ли? И какво от това? Цветовете на дъгата не бяха безброй. Някой щеше ли да се оплаче, ако тя се облече в синьо? Естествено, че не.
Жените наистина ли бяха толкова глупави?
— Наведи глава назад — нареди Морис. — Това ще боли… малко.
— Какво е това?
— Топла коламаска. Прекалено симпатична си, за да ходиш с една вежда.
— Ооох!
— Ще ти направя френски.
— Моля?
— Френски маникюр на ръцете и краката. Безцветен, не си готова за нищо по-фрапиращо.
— Щом е безцветен, какъв е смисълът? — попита Джейн, загледана в ръцете си. Другите две момичета бяха отишли на кафе в заведението отсреща. Тя все още бе заклещена тук и онзи тиранин Морис не й даваше да погледне в огледалото.