Четиридесет и втора глава
Джейн се огледа внимателно в огледалото. Да, изглеждаше добре. Поне бе отпочинала и освежена. Сигурно стана по-добре, че не можа да си уреди среща с Крейг предния ден. Самолетът му, заседнал на затворено заради буря летище в Скандинавия, я бе спасил от самата нея.
Предния ден, след безсънна нощ и с разбито сърце, щеше да изглежда измъчена и никакъв фон дьо тен не би й помогнал. Торбичките под очите й бяха с размера на новата чанта „Кели“ на „Ерме“. Кръговете под тях бяха толкова тъмни, че и звезда би потънала в тях, каза си Джейн. Като черни дупки.
Искаше да изглежда добре за всяка среща с Крейг.
Но за раздялата с него трябваше да изглежда перфектно.
Включи телевизора. Беше неделно утро и нямаше смисъл да бърза към апартамента му, преди да е сварила сутрешното си кафе.
— Благодаря ти, Джон. В „Добър ден, Америка“ ще следим информацията за времето на всеки половин час. А сега, нещо по-весело. — Водещата се обърна към събеседника си на диванчето, отметна кестенявата си къса коса и му се усмихна бляскаво. — Чу ли за това, Кен?
— За кое, Моли?
— Америка си има нова принцеса! — Джейн зяпна, когато на екрана се появиха кадри с разкошна шатра в пустинята. Имаше униформени войници и дами в бални рокли, а в средата, седнала на трон, по дяволите, редом с красив мъж, облечен в бяло, и с истинска корона на главата беше Хайя.
— Това е Хайя ал Яна, по-добре позната на американските жени като една от трите стилни дами, които ръководят веригата от супермагазини „Блясък“. А сега тя е Нейно Кралско Височество, принцеса Хайя от Гада! Принцеса Хайя е израснала в Лос Анджелис и е дъщеря на местен търговец на автомобили.
— Ами да, „Блясък“ по име, „Блясък“ по характер, предполагам — отбеляза мъжът на диванчето и се обърна към камерата с широка усмивка.
— Сали Ласитър, любимката на Америка, най-търсеният дизайнер и на двата бряга, която е основател на веригата заедно с принцесата, присъстваше на сватбата заедно с годеника си, суперзвездата Крис Нелсън.
На екрана се появи снимка в цял ръст на Сали и Крис, седнали един до друг и хванати за ръце.
— Това определено е кралската сватба на годината. Две невероятни двойки. Предполагам, че това ще привлече още повече клиенти към вратите на „Блясък“.
Джейн зачака да споменат и нейното име.
— А сега отиваме при Ричард за новините от града. Рич? Какво ще ни кажеш?
Огорчена, Джейн насочи дистанционното към телевизора. Трябваше да изключи проклетия екран. Не беше така само в Щатите, а навсякъде. Когато си част от двойка, бляскава двойка, тогава се радваш на внимание, заслужаваш доверие.
Тя, Джейн, не бе толкова красива, колкото приятелките си. Нямаше корона на принцеса, нито зашеметяваща фигура. И не си играеше с дизайн на рокли или да избира красиви вещи за продажба. Нейна отговорност бе сериозният бизнес. Именно в нейната глава се бе родила идеята за този магазин. Беше намерила финансиране лично тя. И както се оказа, е цената на сърцето си.
Кой бе намерил локации за двайсет нови магазина? Кой бе ръководил корпорацията във всяко отношение — от назначаването на персонала до фактурите? Кой бе купил рекламното пространство, в което се появяваше красивото лице на Сали Ласитър, както и хилядите билбордове из цяла Америка?
Джейн Морган. На практика главен изпълнителен директор на компанията, но по документи тя все пак делеше тази титла. Беше мултимилионерка, но делеше богатството си с две приятелки, които се бяха издигнали върху раменете й.
А Хайя я бе отрязала, когато стана дума за дяловете й.
Джейн й беше благодарна донякъде. Не завиждаше на Хайя и Сали за известността им, за славата им на знаменитости. Но искаше деловата страна на нещата, нейният проект, да бъде само за нея. Нима някоя от тях бе живяла в пълен с хлебарки апартамент или бе работила по осемнайсет часа на ден? Не. Едва ли. Беше помогнала на приятелките си, беше им дала богатство и положение, за каквито не бяха си мечтали. Беше време да поеме контрола.
Истинска благословия. Нещо, върху което да се съсредоточи. Което да откъсне вниманието й от болката вътре в нея.
Отиде в кухнята и автоматично си приготви кафе и стопли половин кроасан. Не беше гладна, но не искаше коремът й да къркори или да й прилошее заради ниска кръвна захар. Освен това вече бе добила навика да се грижи за себе си.
Когато приключи, отново изми зъбите си, за да премахне аромата на кафе от дъха си, пръсна си малко парфюм и тръгна към дома на Крейг Левин.