— Джейн? Ти ли си?
В къщата му нямаше служители в неделя сутрин, Крейг им даваше почивен ден. А Джейн знаеше кода за отключване на входната врата. Още една причина да го направи именно днес.
— Свали всичките си дрехи, освен сакото и обувките на висок ток — извика той откъм спалнята — и се качи горе.
Господи. Обожаваше гърления му, секси глас. Крейг Левин бе забавен и готов за секс, както винаги. Харесваше и това, че знаеше, че тя носи сако.
— Сега идвам — извика тя и отиде до хладилника. Преди да си тръгнат предната вечер, готвачите бяха приготвили разни неща за закуска. Джейн взе голяма кана с изстуден прясно изцеден сок от портокал и праскова, наля в две чаши и ги занесе горе.
Той лежеше, завит с чаршафи на „Пратези“, изтегнат в голямото дървено шведско легло, дизайнерска изработка. Чаршафите стигаха много изкусително само до линията от гъсти косъмчета точно над слабините му.
Джейн мигновено го пожела. Ужасно й се искаше да не се налага да прави това. Можеха да прекарат един съвсем нормален ден заедно, да правят любов, да хапнат някъде спокойно и без да бързат, да се посмеят заедно, да потънат в един от онези разговори, които траят по пет часа, а все ти се иска да не свършват. Крейг бе влязъл под кожата й и в съзнанието й толкова дълбоко. И това не бе свързано само със секса.
Господи, колко го обичаше.
Джейн намери спасение в голяма глътка от изстудения и сладък сок.
— Ето твоята чаша. — Тя му я подаде.
— Не си гола — отбеляза той, докато поемаше чашата. — Това не е хубаво, скъпа.
Много бавно — защото в неделя си позволяваше да спи здраво и до късно, така че още бе сънен — Левин се изправи до седнало положение. Копринените чаршафи се хлъзнаха опасно, но Джейн не погледна натам.
— Ето — започна тя. Отвори чантичката си на „Шанел“ и му подаде два комплекта ключове. — Резервните ключове за имението в Холивуд и за апартамента в Рим.
— Сигурно не бих искал да знам за какво е всичко това, нали?
Джейн поклати глава; вече се бореше с напиращите сълзи.
— Приключвам връзката ни.
— Казвала си го и преди. — Той я прегърна през кръста. — И помня как те разубедих.
— Аз те обичам, а ти мен — не. — Тя избърса очи с опакото на дланта си и се насили да се усмихне. — Това не е добра позиция, от която да преговаряш за сделка.
— Обичам те — настоя Левин, а във въздуха остана да витае едно „но“.
— И двете ми приятелки се ожениха.
Ето. Беше се осмелила да го каже. Женитба.
— Но те не са като нас. Онова, което е правилно за тях, не е за нас.
— Така казваш ти. — Джейн въздъхна. — Изобщо не биваше да спя с теб, Крейг.
Той поклати глава ядосан.
— За какво е всичко това? Да не би изведнъж да си станала католичка? Никакъв секс преди брака?
— Ти ми кажи — уморено отвърна Джейн. Всичко свърши и вече нямаше защо да внимава какво говори. — Ти получи онова, което искаш. Секс и приятелство — без ангажименти, без отговорности. Защо да променяш положението?
Левин потрепна съвсем леко. Може би все пак бе налучкала болно място.
— Никога не съм ти изневерявал, Джейн. Отказах се от всички заради теб.
— Проблемът е, че ти искаш златен медал, задето си постъпил, както е редно. Ти си изумителен човек, Крейг. Изключително умен, забавен, амбициозен, властен мъж.
— Точно какъвто търсиш — съвсем сериозно заяви той. — Джейн, ако се опитваш да изкараш черното бяло само защото не съм готов…
— Вече ти казах — отвърна тя. — Обичам те. Не мога да бъда с теб и да ти се отдавам всецяло, докато ти бягаш от мен. Винаги съм искала само теб, още от първия ни разговор. Но откакто спах с теб, това се превърна в зависимост. Няма причина да не се оженим, да нямаме деца. Освен ако не смяташ, че аз не съм жената за теб. В известен смисъл ти си оставяш отворена вратичка.
— Просто не съм готов — повтори той. Нямаше готова остроумна реплика. Не и този път.
— За съжаление аз съм. Това е. И така, искам да установя контрол над „Блясък“. Искам да ми дадеш твоите десет процента. Моля те, дай ми ги, Крейг. Моля те да ми направиш тази услуга.
— Джейн…
— Недей. Просто недей — каза тя и сега вече наистина се разплака. — Никога не съм се опитвала да те накарам да правиш нещо насила и сега не се опитвам. Просто не искам да се примиря, Крейг. Не и с теб. Или избираш мен, или свободата си.
— Никога не съм изпитвал към друга чувствата, които изпитвам към теб.