— Ами Крейг Левин? Да не би той да е кълцан дроб?
Джейн се усмихна на типично нюйоркския израз.
— Мой бивш приятел — каза тя простичко. Скъсахме. — Тя се изчерви и си призна: — Той ми продаде дяла си.
— Да те вземат мътните! — викна Сали и скочи на крака. — Изобщо не ми каза!
— По-леко с истериите — рязко отвърна Джейн. — Както и ти не ми каза, че си говорила с Хайя за дяла й. И двете смятаме, че правим най-доброто в случая. Нека не превръщаме това в лична битка.
— Винаги е било лично. „Блясък“ съм самата аз. Не е някаква случайна марка. Аз. В един магазин. Именно това обича Америка.
— Ако излезем с акции на борсата, ще имаш възможност да се състезаваш за тези акции. Аз също. Сега искам да създам своя компания, чиято цел ще бъде да превземе „Блясък“. „Моргана Инкорпорейтид“. Ще има финансови кантори навсякъде. И никакви партньори.
Сали седна бавно на мястото си.
— И аз искам да превърна Нелсън в компания. Ще имам собствена козметична марка, както и марката на „Блясък“. Ти можеш да постигнеш същото с всякакви акции, Джейн, за теб всичко е само пари.
Джейн преглътна обидата. Нервите и на двете бяха опънати. Ако сега кажеше какво мисли, можеше да изгуби завинаги приятелството на Сали.
— Ако не излезем на борсата, ще останем в патова ситуация. И двете ще си лазим по нервите. И двете ще ненавиждаме Хайя. Няма да е добре нито за нас, нито за компанията.
— Съгласна съм с това.
— Аз никога няма да ти продам дяла си, нито пък ти твоя.
— А и Хайя е много упорита. Не — това е единственото решение. Разбирам го. — Сали кимна. — Ще се обадя на адвокатите си и ще гласувам в подкрепа на твоето решение. Стига да запазим местата си в директорския борд и контролния пакет акции.
— Разбира се. Искаш ли ти да кажеш на Хайя?
Сали се сети за сватбата, за високомерието на Хайя и за сервитьорката, която се бе опитала да сложи шал върху внимателно подбраната й рокля.
— По-добре го направи ти.
— Двете да не сте скарани?
— Не е нещо фатално. Просто малко сме се отдалечили една от друга. — Сали усети някаква болка — гняв, облекчение, съжаление, не бе сигурна какво точно. — Както и двете с теб. Случило се е и с трите.
Джейн остана мълчалива, свела тъмнокосата си глава.
— Ще ти предложа много щедра цена за твоя дял, Сал. Мога да намеря пари. Тогава това няма да стои помежду ни.
Сали се изправи.
— В крайна сметка, ние сме приятелки, а не сестри. Такива неща се случват. Такъв е животът. Искам „Блясък“, Джейн. Надявам се да забогатееш още повече по всякакъв друг начин, но този магазин е мой.
Джейн кимна тъжно.
— Ще се обадя на Хайя. Ще поддържаме връзка. Трябва да действаме бързо. Искам да пуснем акциите след шест месеца. Междувременно, все още мога да работя с теб, нали?
Сали се засмя.
— Шегуваш ли се? Смятам да утроя усилията си в рекламата. Искаме това да бъде най-грандиозното появяване на пазара. Когато акциите на „Блясък“ излязат на борсата, искам да бъдем истинска глобална верига.
Джейн се протегна през масата и подаде ръка на Сали. След миг колебание русото момиче я стисна. Усмихна се многозначително на Джейн.
— Мисля, че вие британците бихте казали: „Нека по-добрият победи“.
— Красива е — каза Хайя. — Благодаря.
Тя прегърна и целуна малкото мароканско момиченце. Родителите му стояха наблизо и сияеха от гордост. Призоваха небесата да изсипят благословията си върху Нейно Кралско Височество.
Хайя взе малката рисунка, грубо нарисувана на хартия с ярки флумастери, изобразяваща Хайя, застанала до магазин на „Блясък“, който много приличаше на голям базар. Беше напълно подходяща, наистина. Момичето, Салма, беше на дванайсет, но страдаше от синдрома на Даун и рисунката му бе крещяща и ярка като на петгодишно хлапе. Салма се ухили широко, разкривайки белите си зъби, доволна от прегръдката и целувката.
Специалното училище, което посещаваше, бе ново в Казабланка. Хайя правеше светкавична обиколка на благотворителни училища в региона. Беше планирала целия си график заедно с Джабер и бе започнала да го изпълнява още в деня след медения им месец.