Хайя усети как във вените й потича чист адреналин, дланите й започнаха да се потят и почувства малките косъмчета по врата си да настръхват.
— Закарайте ме до проклетия самолет! — викна тя на шофьора.
— Да, принцесо — отвърна той и настъпи здраво газта.
Четиридесет и четвърта глава
Докато Нур бе удобно настанена и обядваше с пюре от плодове и меко сирене, Хайя се оттегли в частния си салон, за да се обади от вградения телефон. Имаха телевизор на борда и макар националната телевизия да бе цензурирана, все пак успя да разбере какво става. Кралят внезапно бе прикован на легло след удар, а сега вече се съвземаше и обмисляше кой да го наследи. Най-големият му син, който се бе опитал да го убие, отдавна бе в изгнание. По-малкият бе само един плейбой и очевидно не ставаше за този пост. Това означаваше, че всичко е възможно. Кралят имаше още пет момчета, един полубрат и цял куп братовчеди.
Дали новият наследник на трона щеше да бъде благосклонен към Джабер? Дали с кариерата му на министър-председател бе свършено? Почти сигурно. Една нова администрация щеше да постави начело свой човек…
Искаше да се върне, да бъде със съпруга си. Когато се свърза с него, той говореше спокойно. Осведоми я за здравето на краля и каза, че сега всичко е в божиите ръце. Хайя се досети, че телефонните линии в двореца може и да се подслушват. Ако той имаше някакви притеснения, не би ги обсъждал по телефона.
Оставаше Джейн. Какво, по дяволите, ставаше? Хайя искаше това недоразумение да се изясни бързо.
Набра номера, оставен от Джейн.
— „Моргана Инкорпорейтид“. С кого да ви свържа?
— Съжалявам, търсех „Блясък“ — объркано изрече Хайя.
— Госпожица Морган ли търсите, госпожо? Това е новата й компания. Всички въпроси, свързани с магазините, отиват директно в нейния офис. За кого да предам?
Хайя усети как я пронизва ледена тръпка. Какво беше всичко това, за бога?
— Обажда се Хайя ал Яна — гневно заяви тя. — Свържете ме с нея незабавно.
— Да, разбира се, Ваше Кралско Височество. — Хайя остана впечатлена. Толкова бе типично за Джейн да наеме най-добрите служители от самото начало, каза си тя; дори и секретарките на телефона можеха да свържат две и две. — Само момент, мадам.
Последва пауза и отсреща се обади Джейн. Хайя си каза, че вероятно трябва да е благодарна, че не я оставиха да чака.
— Хайя?
— Получих някакво глупаво съобщение, а, повярвай ми, Джейн, моментът не е подходящ — отсече Хайя. — Няма да правим никакви драматични промени в „Блясък“ точно сега. Моят съпруг…
— Да, дават го по новините. Знам, че ще искаш да се посветиш на него, Хайя.
— Ако това е поредното ти предложение за дяловете ми…
— Не направо. Виж, познаваме се прекалено отдавна, за да увъртам нещата, а и виждам, че сега си страшно заета, затова ето за какво става дума. Двете със Сали сме твърдо решени да направим от „Блясък“ публична компания. В понеделник свикваме събрание на борда и това е твоето известие за събитието. Няма нужда да присъстваш, защото имаме кворум и без теб и просто ще инструктираме банките да представят компанията на пазара.
Хайя остана без дъх.
— Няма да посмеете.
— Трябва да стане, Хайя. Прекалено големи сме вече. И всички имаме различни мечти. — Джейн звучеше малко тъжна, но продължи смело напред. — Истината е, че и двете със Сали искаме да притежаваме компанията и единственият изход от тази патова ситуация е да пуснем акции на пазара и да се борим за доверието на акционерите. Ще задържим достатъчно лично участие, за да си гарантираме места в борда на директорите — стига още да го искаш.
— Разбира се, че искам! — Хайя се развика, без да я е грижа кой ще чуе. — Вие двете, да не би да използвате тази криза, за да ме изключите от играта? Аз съм душата на нашия магазин, той е мой. Осигурявам половината от стоките и деветдесет процента от философията му. Без мен вие нямаше да давате и пет пари за етичната търговия…
— Когато компанията е публична собственост, етиката изисква да печелим пари за пенсионните фондове, които имат акции при нас. Семействата ще са инвестирали спестяванията си в нас.
— Но ние не сме публична компания!
— Ще станем такава. — Джейн явно се развесели от претенциите на Хайя и това я вбеси изключително много. — Явно и трите смятаме, че всяка е дала най-голям принос.
— Дотук с приятелството ни.