— Ще видиш — отвърна той тайнствено.
Най-сетне всичко свърши. Десет минути след като Хелън и Сали се бяха върнали, стиснали замразения си йогурт без мазнини, Морис изключи от контакта модерния си метален сешоар.
— Естествено още не съм я гримирал — скромно отбеляза той. — И, както сами разбирате, има нужда от дрехи… повече цвят. Но все пак!
Той ги подкани да се приближат, завъртя стола и махна черната коприна, с която бе закрил огледалото.
— Свети боже! — изпищя Сали.
Хелън зяпна безмълвно.
— Майчице мила! — Джейн се почувства като малко дете. Закри уста с ръка. — Майчице мила…
Косата й, подстригана до нивото на раменете, бе изпъстрена с деликатни бронзови кичури. Беше изключително жива и обемна, липсата на тежест й придаваше плътност, каквато преди нямаше. Без онази дебела плитка, свита на кок, Джейн се чувстваше лека като перце. Гъстите й сключени вежди бяха изчезнали и на тяхно място се бяха появили извити дъги, които отваряха лицето й. А върху ръката, закрила в момента устата й, блестяха лакирани нокти с красиви бели полудъги.
— Почакайте да й сложим малко грим. — Морис се изпъчи. — Истински магьосник съм, нали?
— Не. Имаше страхотен модел, върху който да работиш — усмихна се Сали. — Но наистина си много добър. — Тя се наведе и целуна по бузата възмутения стилист, при което пъхна в ръката му петстотин долара.
Морис се ухили доволно.
— Мерси, шери. Беше истинско удоволствие.
— Сега отиваме за рокли — енергично обяви Сали.
— Ще изглеждаш фантастично — обади се Хелън зарадвана и се усмихна топло на Джейн. Толкова хубаво бе да я види как разцъфтява — беше много умна, но невинаги особено женствена. Сега бяха извадили на преден план красотата й. Кой би посмял сега да тормози Джейн? Кое момиче изобщо би си го помислило? Приятелката й бе преобразена, по-хубава и от нея. Но Хелън не бе завистлива по природа и просто се радваше за Джейн. И тя самата имаше своята красота, все пак. Това й носеше известна утеха в живота, който никак не бе лесен — също като приятелството им. Хелън инстинктивно разбираше това. Горката Джейн. Колкото и да се ядосваше на баба̀, тя поне имаше семейство. Като Сали. А какво имаше Джейн? Един безполезен баща, който дори не заслужаваше да бъде наричан такъв.
Джейн Морган бе толкова студена, винаги бе толкова сдържана. Сърдита на целия свят, на живота. Хелън, която бе нежна и сърдечна, се надяваше някой ден приятелката й да се ожени, но не бе сигурна в това. Понякога Джейн демонстрираше категорично желанието си да стане раздразнителен и опак професор в някой университет — заклета стара мома. А това би било жалко, защото ако Джейн се нуждаеше от нещо, то това бе именно семейство. Истинско семейство. Може би любовта към собствените й деца щеше да излекува душата й, мислеше си Хелън.
— Не само за нея — и за двете. — Топлият южняшки тембър на Сали прекъсна размислите й.
— Не можеш да ми купуваш рокля! — Хелън бе отчасти поласкана, отчасти обидена. За разлика от Джейн, нейното семейство имаше пари. — Ще дойда с моя рокля.
— Искам да те преобразя — примоли се Сали. — Също като Джейн. Само си представи какво ще стане, след като гримьорката се заеме с нея!
— Не, не. — Хелън поклати глава. — Аз не нося дълбоки деколтета, Сали. Не съм като теб.
— Какво? Да не би да ме смяташ за разпусната? — Очите й блеснаха опасно. Ако имаше някаква слабост, това бе да й се присмиват. Ужасно мразеше това. Какво толкова, че не е особено добра ученичка? Тя имаше отличен усет към реалния живот.
— Естествено, че не — опита се да се измъкне Хелън. Очите й се плъзнаха по прилепналата бяла рокля на Сали, която не оставяше никакво съмнение относно внушителните извивки на фигурата и златистия загар на кожата й. Ако баба някога я зърнеше облечена така, щеше да получи удар! — Просто не мисля, че имаме еднакъв стил.
— Спокойно. Знам го, знам какво ще подхожда и на двете ви — кимна Сали. — Организирам това парти за вас. Доверете ми се.
— За нас — обади се и Джейн я побутна с лакът. Хайде! Сали обичаше да бъде лидер на малката им групичка. Партито беше нейно, то щеше само да затвърди неприкосновеното й положение на звезда, да покаже несметното й богатство.
Всичко, което притежаваше Поли, щеше да бъде на Сали. Какво от това, че бащите на другите момичета са прочути режисьори или известни продуценти? Когато Сали Ласитър пораснеше, тя щеше да може да си купи цяло студио и да наема или уволнява, когото си реши.