Разходи се из новите си офиси. Имаше страхотна гледка към долната част на Бродуей, както и към Световния търговски център. Идеално място за новодошъл на Уолстрийт.
Джейн смяташе да наеме петнадесет брокери, двама анализатори и петнадесет асистенти. Когато бизнесът се разраснеше, щяха да станат и повече.
Може би никога нямаше да се превърне във втори Крейг Левин, но определено щеше да опита. Докато „Блясък“ стане неин, това означаваше да търгува с валута и акции; Джейн възнамеряваше да се заеме с дългосрочни позиции или да започне събирането на инвестиционен фонд. Репутацията й бе безукорна. Освен това си мислеше да започне да се занимава с недвижими имоти. Купуването и наемането на терени и помещения за магазините я бе научило на доста за търговските площи.
Не искаше да бъде просто поредната жена на ръководен пост. За да убеди акционерите да й продадат акциите си от „Блясък“, тя трябваше да играе в смесената лига.
Мисълта за Хайя, която беснееше и викаше по телефона, изникна в съзнанието й. Спомни си и за Сали, която й бе заявила, че всеки брокер може да се оправи с финансите.
За Крейг, мъжа на живота й, голямата й любов, който бе останал да лежи в леглото си, без да я спре, без да я задържи.
За баща си и за последния път, когато го бе видяла и безуспешно се бе опитала да го задържи за палтото, докато той се качваше в дипломатическата кола.
Приятели. Любовници. Роднини. В крайна сметка човек можеше да вярва единствено на себе си.
Нека дойде понеделник. Когато седнеше в онази заседателна зала, нейните офиси щяха да са пълни със служители, напълно готови за работа и търгуващи.
Излезе навън. Бе време да иде на фризьор и на маникюр. Пресата щеше да бъде там в понеделник. Хайя бе на път да стане кралица, а Сали бе звезда. Тя бе самотното момиче, което не искаше да изглежда зле.
Джейн се замисли за Крейг и потръпна от невероятната физическа болка. Толкова силно го желаеше. Искаше да усети тялото му, притиснато до нейното, да почувства силните му и здрави мускули до нежната си кожа, да погали с пръсти гърба му.
Но искаше и много повече от това. А той нямаше намерение да й го даде.
Любовта — без значение каква — бе опасно занимание, голям риск. Никога не бе успявала да се измъкне без наранено сърце. Сега просто щеше да играе така, че да спечели.
Но докато заключваше вратата на офисите, в очите й имаше сълзи.
Джейн ненавиждаше собствената си слабост.
Сали погледна надолу към малката лентичка. Беше включила тестовете за бременност в списъка с покупки за домакинството, защото така можеше да остане анонимна. Плащаше за доставките с кредитна карта на името на нейната асистентка, за да не тръгнат репортерите да ровят в боклука й. Не искаше да прочете за това в „Инкуайърър“.
Появи се тънка синя линийка. Сали затаи дъх…
Но не, линийката остана само една. Изчака. Нищо. Не беше бременна.
Сали въздъхна. Естествено, че нямаше да стане веднага. Трябваше само да е търпелива. О, да, и да се упражняват много.
Беше в по-добра форма от всякога. Крис обичаше да се забавлява, докато я караше да тренира. Какъв стимул имаше само! Искаше тя да го наблюдава, докато вдигаше тежести без тениска. Толкова се възбуждаше, когато гледаше как силните му мускули се движат под загорялата му кожа, как бицепсите му се изпъват, че Сали едва се сдържаше да не му се нахвърли веднага щом той приключеше.
Преди всичко бе много хубаво. Сега, когато бяха женени, бе просто идеално. Всеки път, когато погледнеше масивната халка, отрупана с бели диаманти — а на лявата й ръка имаше достатъчно ледено сияние, че да задоволи и полярна мечка — Сали изпитваше прилив на дълбоко и всепоглъщащо удоволствие. Той беше неин — обвързан, готов, отдаден. В леглото бе толкова освободена, колкото не си бе представяла, че може да бъде. Сега искаше само да роди децата му…
И да ръководи своята компания.
Е, какво пък. Това не беше някакъв единичен опит, утешаваше се тя, загледана в самотната тънка линийка. Имаха право на безброй опити.
Не беше така с „Блясък“. Сали изхвърли лентичката, изми ръцете си и слезе, за да говори отново с адвокатите си. Може и да не бе най-умната жена на света, но разбираше достатъчно. А и винаги можеше да си наеме умни хора.