Глупаво. Двамата бяха скъсали.
Прекара ужасна нощ в мисли за бившата си приятелка. Беше й ядосан. Направо бесен. Защо бе посегнала на най-вълнуващото нещо в живота му, най-хубавото, и го бе съсипала с глупави, традиционни възгледи за любовта? Той я обичаше страстно. Какво значение имаше някакъв си глупав пръстен?
Много хора бяха поставяли условия на Левин, но никога не се бе съобразявал с чуждото мнение и всичко се бе подреждало идеално.
Не и този път.
Той отлично познаваше Джейн. По-млада от него, не чак толкова уверена в уменията си. И това му харесваше. Обичаше да я кара да усеща това в леглото, да изтръгва все по-дълбоки и разтърсващи оргазми от нея. Беше още по-хубаво, защото тя винаги се съпротивляваше. Беше толкова секси, неизменно предизвикателство.
Познаваше всеки сантиметър от тялото й. Знаеше как копнее за него.
Какво си бе въобразявал? Бе спечелил Джейн от самото начало благодарение на внимателно планирана атака, месеци наред търпеливо чакане, бе оставил копнежът й да свърши основното. Сега трябваше само да си я върне. Бе вдигнал телефона и се бе обадил на денонощния бутик за цветя да направят доставка на разсъмване.
И само преди минута главната му асистентка се бе обадила, за да му съобщи новината и да му предаде съобщението на Джейн.
Беше толкова… толкова силна. Изискана. Всичко онова, което липсваше на супермодела. Тя го запленяваше. Левин усети как започва да омеква, да се предава. Каза си, че поне веднъж във връзката им тя щеше да победи.
Обади се в сградата, където живееше.
— Тя замина, господин Левин — увери го портиерът с лека нотка на гордост, както се стори на Крейг. — Каза да ви предам да спрете да я преследвате. Няма да се върне, докато не мине срещата, а не иска да ви вижда и след това.
— Благодаря, че ми каза, Ортис.
Затвори тъкмо когато асистентката му позвъни.
— Крейг, хората от „Банк ъв Америка“ са тук за срещата в девет, а във външното фоайе те чакат и хората от „ККР“ за срещата в девет и двайсет…
— Емили, поднеси им извиненията ми, отмени всичките ми срещи.
— Всички ли? — възрази тя.
— Всички. За цялата седмица.
— Добре ли се чувстваш, Крейг?
— Не. Болен съм. И се прибирам у дома. Кажи на Питър да се заеме с всичко. — Това бе заместникът му във фирмата. — И не ми се обаждай.
— Дадено — отвърна тя. Сигналната лампичка на телефона угасна. Секретарки, които оспорваха нарежданията му, не се задържаха дълго на мястото си.
Обади се на една от личните си асистентки, която работеше в къщата.
— Клодет, изпрати лимузина до офиса. Отивам на летище „Кенеди“. Искам да хвана първия самолет за Лос Анджелис. Обади се на служителите в Холивуд да подготвят къщата.
Нямаше никаква представа какво ще каже на Джейн, но щеше да се срещне с нея. А тя не можеше вечно да се крие. Щеше да бъде в Лос Анджелис в понеделник сутрин, за да присъства на събранието в „Блясък“. И Крейг Левин щеше да я чака.
В четвъртък новината вече се бе разнесла.
Господи, каква история само.
В апартамента в хотел „Виктрикс“, в огромната спалня в имението в Бел Еър, в двореца на принца в столицата Гада три млади жени разгърнаха вестниците и включиха компютрите си. Никоя не хареса онова, което видя.
Беше грозна картина, истинска кървава баня.
Сухите и скучни страници на бизнес пресата бяха попаднали на нещо пикантно, за разнообразие. Скандал, в който бяха замесени красиви жени, милиарди долари, спортип, финансисти и кралски особи.
„Уолстрийт джърнъл“ обобщаваше всичко — заглавието му бе повече от красноречиво Женски бой.
Хайя — снимана с официална рокля и корона на главата, както и по джинси и тениска, заемаше централно място. Принцесата на янките. Анита Родик или маниачка, държаща повече на парите, отколкото на страната си?
Джейн — работохоличка и истински кошмар като шеф. Уволнила хиляди работници в „Шоп смарт“. Самотница, неспособна да общува и без капка женственост в тялото си. Защо биха й се доверили акционерите? Кариера, дължаща се на чист късмет, прекалено млада, без реални позиции в бизнеса…