Сали — бизнес Барби или безмозъчна кукла? Облечените в скучни сиви костюми репортери от бизнес изданията само чакаха сгоден случай да я разкъсат. Дъщерята на печално известния Поли Ласитър. Женена за спортист. Способна само да прави дрехи и да се снима — едва ли беше подходящ човек за корпоративно ръководство.
Когато действаха заедно, принудени бяха да признаят репортерите, тези три жени имаха нещо специално. Но то не можеше да продължава дълго. След години на експлозивен растеж и повече пари, отколкото повечето мъже изпълнителни директори можеха да спечелят някога, те вече се бяха хванали за гушите. Когато „Блясък“ излезеше на пазара, щеше да дойде времето да се намесят истинските търговци.
В понеделник акциите им щяха да са на разположение на всеки. Време беше, гласеше преобладаващото мнение, пазарът да разчисти тази каша.
Имаше известни спекулации коя акула ще погълне най-много от дяловете на Джейн Морган най-бързо. Тя определено щеше да бъде изместена най-лесно. Уменията й можеха да бъдат дублирани.
Ами Хайя и нейният етичен бизнес? Какъв беше смисълът от това? Дори и „Боди шоп“ се бяха продали на „Л’Орсал“, казваха всички с насмешка. От друга страна, Хайя бе сключила, меко казано, много изгоден брак. Като наследник на короната Джабер притежаваше шестнайсет двореца! Ами ако реши да използва личното си богатство и да обере акциите под носа на американските брокери? Никой не можеше да се мери с подобна сила.
А Сали? Е, това вече бе различно. Америка я обожаваше. Тя бе Кралицата на красотата, която бе пораснала и красеше заседателната маса в борда на директорите. Съпруга на шампион. Чисто злато. Мъжете в пресата бяха съгласни, че тя трябва да бъде умилостивена. Новите корпоративни собственици трябваше да й изплатят страхотен бонус, да й дадат утешителна титла, директорско място без истинско влияние в компанията, нещо, с което да я залъжат да остане.
Каквото и да се случеше, щеше да бъде интересно. Акциите щяха да излязат на пазара веднага след заседанието, в десет часа западно време. Разбира се, всички щяха да забогатеят, но поне една или дори и трите жени щяха да видят мечтата си унищожена.
— Обаждат се от посолството, Ваше Кралско Височество.
Джабер се намръщи. Нямаше нужда да пита кое посолство. Това бе третото обаждане за сутринта.
Негово Превъзходителство започна с обичайните формалности, после мина към главния въпрос.
— Принцесата не може да дойде, сър.
— Нима вече не водихме този разговор, посланик Рашман?
— Да, но Ваше Кралско Височество не разбира напрежението…
— Отлично го разбирам — бавно каза Джабер. И той не искаше Хайя да заминава. Кралят отпадаше. Цялата ситуация бе доста критична.
— Имам предвид физическото напрежение. Едва събота е, а вече се събират хора край магазина. Все едно става дума за Оскарите. Запазват си места. Трябва да забраните този скандал, сър, длъжен сте…
Джабер го прекъсна. Не харесваше плановете на Хайя, но тя бе взела решението си и той нямаше да допусне никой да му диктува как да постъпи.
— Много интересни думи използвате към наследника на короната, Ваше Превъзходителство.
Настана дълга пауза.
— Сър, простете ми. Вашата съпруга…
— Нейно Кралско Височество е решила да направи това посещение. Само това е важно. Можете да изпратите специален съветник, който да я придружава.
— Но…
— Настоятелно ви съветвам да не ми противоречите, Рашман. Ако разбера, че някой е попречил на принцесата, вие ще бъдете сменен на поста си още на другия ден. Докато Негово Величество е болен, аз съм регент. Ако трябва да се изразя съвсем точно — Джабер се усмихна леко, — моята дума е закон. Ясно ли е?
Чу как служителят от другата страна преглътна с мъка.
— Желанието на принцесата ще бъде изпълнено. Да, Ваше Кралско Височество. Моля, простете моята…
— Довиждане, Ваше Превъзходителство — отсече Джабер. И затвори.
Хайя стоеше на прага на личните му покои.
— Извини ме… чух по-голямата част от разговора.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — уморено каза той. — Кралят все повече отпада, Хайя.
— Когато замина, ще пътувам като принцеса — обеща тя. — Никакви неофициални изяви; ще нося короната. Всички ще видят една съвременна жена от Гада, която се държи с достойнство.
— Побързай да се върнеш — каза той. Все още се чувстваше притеснен. Колко достойнство би могла да запази, когато онези хрътки от пресата чакаха с камерите си, за да я разкъсат на парчета?