На Джейн й се повръщаше. Ръцете й трепереха осезаемо, докато четеше онези вестници. Те казваха, че Сали е права. Че всеки би могъл да се погрижи за финансите. Че щом веднъж излязат с акции на борсата, много бързо ще бъде заменена.
Трябваше да докаже себе си на тази среща. Да се представи толкова добре, както никога досега. Единственият начин да оцелее бе да се добере до дяловете на някое от другите момичета.
Запита се как ли финансов гений като Крейг Левин би се справил с положението, а после изпита омраза към себе си за нуждата и болката, която усещаше.
Не, по дяволите, не! Никакви приказки за Пепеляшка. Този път нямаше рицар на бял кон, готов да препусне и да я спаси. Крейг бе насреща, когато започнаха. В края всичко щеше да зависи само от нея.
Сали излезе от душа и посегна към пухкавия халат. Беше поръчала да ги доставят специално от „Блясък“ и хавлиите бяха най-меките и нежни на допир и с тях можеха да се мерят единствено хавлиите в хотел „Риджънт Бевърли Уилшър“. Бяха идеални за случаи като този, когато едва имаше сили да се подсуши след баня.
Крис бе някъде навън, играеше бейзбол с хлапетата от училище за деца с увреждания. Толкова се гордееше с него; единственото, с което се занимаваше напоследък, бе благотворителност.
Не се бе оплакала на Крис. Дори бе наредила на камериерката да махне вестниците и да държи телевизора постоянно включен на спортния канал. Тази битка бе само нейна, нямаше защо да намесва и съпруга си. Да я залъжат? Да я подкупят с голяма заплата? Онези мъже в пресата я смятаха за празноглава кукла, но някак си бяха забравили, че е ужасно богата. А когато „Блясък“ излезеше с акции на пазара, край, щеше да е в състояние да си купи цяла държава…
Не искаше пари. Не го ли разбираха? Всичко беше заради контрола и себеуважението.
Точно сега възнамеряваше да се погрижи за себе си. Да седне на терасата и да гледа как слънцето залязва над моравата; онази обширна морава, където бяха издигнати шатрите за нейното парти преди толкова години. Светският дебют на Джейн Морган.
Сали въздъхна с носталгия и горчиво съжаление. Погледна зад гърба си към голямото извито като спирала стълбище. Трите момичета бяха слезли по стъпалата заедно — красиви, много повече от красиви, шестнайсетгодишни, и целият свят бе в краката им.
Или поне в краката на Сали, тя бе простряла закрилата на богатството и известността си над тях. И в онази бляскава звездна нощ всичко се бе получило прекрасно.
Може би подобни преживявания не бяха толкова важни сега. Може би беше време да порасне и да остави миналото зад гърба си.
Джейн и Хайя явно го бяха направили.
Тъкмо излизаше през вратата, когато нещо привлече погледа й. Там, в коша за боклук в банята. Малката лентичка, която бе изхвърлила.
Не може да бъде.
Но да — имаше нещо различно в нея, нещо полузакрито със салфетка, което бе зърнала с периферното си зрение…
Сали я вдигна. Беше избързала прекалено. Не бе изчакала пълни три минути.
Имаше втора чертичка. Слаба, но ясно различима. Протегна ръка с отлично поддържан маникюр, за да се опре на мраморната стена на вградената баня.
Беше бременна.
Нямаше място за светски приказки. Никакви любезности. Никоя от тях не бе в настроение. Здрависаха се; адвокатите им също си стиснаха ръцете. Никой не направи реверанс на Хайя, а и тя не очакваше подобно нещо.
— Обявявам заседанието за открито — високо се обади Джейн.
Адвокатите замлъкнаха. Когато Джейн Морган заговореше, хората я слушаха.
— Събрали сме се, за да подпишем точните условия на първоначалното предлагане на акции на борсата. Предполагам, че всички имате нужните документи?
Хайя вдигна ръка.
— Госпожо председател, може ли да взема думата?
Джейн веднага седна на мястото си.
— Разбира се, Ваше Кралско Височество — каза тя със заучена любезност.
— Компанията настоятелно поддържаше етичната търговия. Както знаете, етичният бизнес в Средния изток с планирано разширяване на дейността в Европа и Азия беше мой приоритет като директор. Какви гаранции можете да ми дадете, че това ще продължи?
— Не мога. Една публична компания не може да поеме такъв ангажимент.
— Това е неприемливо — мигновено отсече Хайя. — Ние сме поели ангажименти и аз възнамерявам да удържа на думата си.