Какво като нямаше филм, който да разбие всички класации? Щеше да има най-луксозното имение в Лос Анджелис.
Сали се справяше добре в училището на госпожица Милтън. А Поли имаше цели шест лъскави коли. „Ферари Тестароса“, „Порше“, „Ролс Ройс“, „Астън Мартин“… Дори гаражното крило, което ги подслоняваше, бе специално проектирано. Да, „Грийн Гейбълс“ бе най-великото имение, което някой някога бе виждал. Една хитра покупка на полегат и прашен терен в добрата част на Бел Еър, малко откровени подкупи — да ги наречем „дарения за предизборна кампания“ — и Поли Ласитър от Белмон — Тексас, бе получил всички необходими строителни разрешения.
И само как се бе развихрил!
Спилбърг — много ти здраве!
Лукас — изяж се от яд!
Голямата къща в имението разполагаше с двадесет и две спални — в някои от тях никога не бе влизал. Имаше огромен закрит плувен басейн с отопление, две кухни, десет бани към спалните, осем гардеробни помещения, конюшни, ябълкова и крушова градина, както и лабиринт, по дяволите. В добавка към всичко това в „крилото за гости“ на имението имаше кортове за тенис и скуош, три къщи за гости, проектирани в стила на прочутия хотел „Бевърли Хилс“, истинска италианска градина с лавандула, розмарин и маслинови дръвчета, в която имаше няколко фонтана и куп статуи, имаше и огромен закрит спортен салон, в който бяха назначени на пълен работен ден няколко лични треньори. И всичко това, без да се броят помещенията за настаняване на служителите, шофьорите на господина и госпожата, камериерките, готвачите и квалифицирания личен барман…
„Грийн Гейбълс“ разполагаше със собствено частно голф игрище с осемнадесет отлично поддържани дупки.
„Грийн Гейбълс“ имаше отлично зареден бар край открития басейн.
„Грийн Гейбълс“ имаше площадка за кацане на хеликоптери, писта за самолети и хангар, в който се намираше личният самолет на Поли.
Нищо чудно, че обичаше да се хвали с имението си!
Поли се загледа през огромните прозорци на кабинета си над зелените морави, към огледалната повърхност на собственото си езерце с лодки. Да, „Грийн Гейбълс“ бе неговият дом. Онова, което му обясняваха за пенсионния фонд, не можеше да е вярно. Човек не можеше да си позволи да притежава всичко това, освен ако не е преуспял, много преуспял. Той бе тръгнал от най-затънтените краища на Тексас и никога нямаше да се върне там.
— Татко. — Сали се обади с гласчето си на послушно малко момиченце. Беше събота и тя седеше в огромната кухня, хапваше палачинки с масло и сладко и гледаше как пламъците на огъня си играят зад решетката на камината. Дори и в Лос Анджелис понякога ставаше хладно през зимата и семейство Ласитър отлично знаеха как да се насладят на времето. — Може ли да организирам парти?
— Какво парти, скъпа?
Баща й отиде до хладилника за чаша прясно изцеден плодов сок. Така имаше усещането, че се храни здравословно дори когато Кончита му приготвяше огромна чиния с бекон и наденички за закуска. Просто трябваше да хапне малко плодове, за да си набави достатъчно антиоксиданти. Нали така?
— Мнооого голямо парти — проточи Сали. — За най-добрите ми приятелки — Хелън и Джейн.
— Харесвам Джейн! — обади се майка й разсеяно. Дъщерята на английски дипломат означаваше най-висока класа, а нали тъкмо затова плащаха високите такси на госпожица Милтън. — Коя е Хелън?
— Нова ученичка. — Сали не бе сигурна дали баща й ще хареса арабската й приятелка, затова си замълча. — Много е мила. Но някои от другите момичета се държат лошо с нея, нали знаете колко високомерни са понякога дъщерите на актьори и останалите. Мислех си, че би било хубаво да направим едно страхотно парти… Нали се сещате, пълна програма.
— Пълна програма, значи — изръмжа Поли. — Звучи ми скъпо.
— Обзалагам се, че всички списания ще пишат за него — подкупващо добави Сали. Отлично владееше маркетинга. — Партито на годината в „Грийн Гейбълс“!
— Това би било хубаво — замислено отбеляза Мона Ласитър. Не беше се появявала в светските хроники на вестниците вече четири седмици подред. Беше ужасно трудно за „цивилните“ граждани да се появят, където и да било в този град. Онова, с което Поли разполагаше, бяха парите, а парите бяха за харчене!
— Не виждам защо да не се повеселим малко. — Мона се приближи до съпруга си и прокара дългите си нокти през оредяващата му коса, при което почеса главата му и го накара да заръмжи от удоволствие. — Не можеш да отнесеш парите си в гроба, Поли… Ще бъде чудесно да видим толкова млади хора да се забавляват.