— О… Двете ми любими момичета — развълнува се Поли и сви рамене в жест на примирение. — Ясно е, че двете сте по-силни!
Същият импулс, който го караше да се любува на луксозното си имение за милиарди, сега го накара да се съгласи. Винаги когато бе стресиран, Поли купуваше нещо. Или правеше нещо. Едно разточително парти за малката му принцеса и нейните приятелки, една вечер, в която щеше да се забавлява, да изтъкне богатството си, да забрави за измъчващото го безпокойство от финансовия отчет. Защо не?
— Да! — викна Сали. Направи циганско колело, както правеха с групата на мажоретките, и слабите й крака, обути в тесни джинси, грациозно се приземиха, докато русата й коса се разпиля във всички посоки. Поли я изгледа с обич. Бе искал да има син, но всъщност Сали бе просто идеална — неговата малка сладурана, и той я обожаваше. Тъй като Мона не можеше да има друго дете, той бе вложил цялата си обич в любимата си дъщеря.
— Със сигурност ще поръчаме пълна програма. — Той се ухили. — Мона, ще се погрижиш за всичко, нали? Може би въртележка…
— Въртележка! — Сали вдигна красивите си очи към тавана. — Татко, не съм на осем. Трябва ни един от онези симулатори за летене! Нали се сещате, като в панаира. Стягаш си коланите и политаш с ракета към Марс… А също и фойерверки, голямо шоу. И свещи навсякъде около басейна.
— Вълшебни светлинки, фенери, голяма шатра от коприна — трябва да поръчаме храната на „Чейсън“… или на „Занзибар“…
— Никаква мароканска храна — побърза да се намеси Сали. Не искаше да разстройва Хелън. Понякога бе много докачлива. Изтича до майка си и баща си и ги разцелува въодушевено. — Благодаря ви! Вие сте най-добрите родители!
Те отвърнаха на прегръдката й. Да, родителите й бяха върхът, помисли си щастливо Сали. Животът й бе приказен. Щеше да бъде кралицата на бала и приятелките й щяха да са до нея!
— Колебая се за това парти — заяви баба̀ същата вечер.
Готвеха се за вечеря и Хелън щастливо си тананикаше, докато режеше кориандъра. Последното излизане с момичетата на кафе бе чудесно: побъбриха на воля, посмяха се, поглеждаха крадешком към филмовите звезди. Е, звезда от телевизионен сериал и известен режисьор, но и това бе по-добре от нищо.
А мнозина пък бяха зяпали тях. И не само Сали, а и трите. Хелън бе като всяко друго момиче. Също като Джейн, която направо бе разцъфтяла от чуждото внимание като повяхнало цвете, което е било полято с вода, и на нея това много й бе харесало.
Беше като подготовка за голямото събитие.
Когато баща й проговори, Хелън здраво стисна ножа в ръка, вдигнат във въздуха, и кокалчетата на пръстите й побеляха. Баба̀ не можеше да я спре — не и сега!
Малката Жасмин погледна сестра си, после бързо изгуби интерес. Музикалното предаване по телевизията й бе по-забавно от социалния живот на Хелън.
— Но аз няма да правя нищо нередно. — Тя направо изгаряше от гняв. Какъв лицемер беше баща й! Обличаше се с дрехи по западна мода, беше им дал английски имена и пиеше като смок. Рядко можеше да го види на молитва или в джамия. Баба̀ караше приятелите си да го наричат Ал, което не звучеше толкова чуждо като Али. Тя силно подозираше, че семейството им се бе заселило в Лос Анджелис, а не в Ню Йорк, защото тук всички бяха с тен през цялата година и тяхната смугла кожа не се набиваше на очи. — Ще има възрастни придружители — напомни му тя.
— Виждаш ли? Придружители. Ако всичко е толкова невинно, за какво са те? — попита баща й. Това бе само оправдание. Ако родителите на Сали нямаше да присъстват, той щеше да се оплаче от липсата на придружители, знаеше си го.
— Все едно, Хелън, няма нужда да ходиш и да се срещаш с разни американски момчета.
— Няма нужда ли?
Изпита внезапното усещане, че никак няма да хареса онова, което предстоеше да чуе.
— Ти й кажи — обърна се баба към майка й.
— Намерихме ти добър мъж. — Айша бъркаше соса и не погледна към дъщеря си. Хелън подозираше, че това е нарочно. — Той ни е роднина…
— Далечен роднина.
— Братовчедка ми Лал. Неин племенник. Казва се Ахмед. На двадесет и четири години…
Пфу. Старец.
— Търговец е, от Кайро. Има много хубава къща с голяма градина, като старата ни къща в Аман. Ще ти хареса. И той ще ти хареса. — Айша изпъна гръб. — Двамата с баба сме съгласни.
— Е, много добре. — Хелън се изненада от горчивината в гласа си. Непокорството не бе в характера й, но въпреки това го изрази. Думите сами се търколиха от устата й: — Забравили сте, обаче, да питате мен. Аз не съм съгласна.