— Винаги си била добро момиче — изръмжа баща й. — Знаеш, че така става в живота.
— Не точно сега. Вече не. — Хелън остана твърда. — Аз сама ще реша за кого да се омъжа, баба.
— Но Ахмед е добро момче! — Айша бе възмутена. — Има много пари. Отлична партия е, от добро семейство. Кайро е идеална възможност за теб! Обсъждали сме го.
— Ти ще ми се подчиниш, Хелън, аз съм ти баща — напомни й строго баба. — Семейството ни е с положение в обществото, трябва да мислим за репутацията си. Може би трябва да не те водя вече в онова училище!
И да напусне Сали и Джейн? Как ли пък не!
— Ще ти предложа нещо, баба. — Внезапно й хрумна, че баща й е бизнесмен. Двамата можеха да се пазарят, както повеляваше традицията. — Това е голямо светско събитие, знаеш го. Поли Ласитър е милиардер от петролния бизнес. Ще има филмови звезди, дипломати, банкери. И, разбира се, госпожа Ласитър ще наблюдава зорко всичко. Трябва да ме пуснеш да ида, това ще ти донесе изгода. Вече се съгласи. Просто си дръж на думата.
Очите му се присвиха.
— И ако го направя, ще се омъжиш ли за Ахмед?
— Ще се срещна с него — поправи го Хелън. — Ще обмисля предложението. Разбира се, защо не? Кайро е много космополитен град, а и както казвате, щом е от добро семейство…
— Нямаш право да се пазариш! — сърдито каза баща й. Отиде до бюфета и измъкна бутилката си с уиски.
Хелън познаваше този поглед. Просто изчака.
— Предполагам, че щом има придружители, можеш да идеш. Искаме да се впишеш в обществото. Ахмед ще се радва, ако имаш приятели тук… Ще може да разшири бизнеса си…
— С какъв бизнес се занимава?
— Килими.
Хелън се извърна, за да не види баба как вдига очи към тавана. Килими, супер. Какво клише. Дали имаше и летящи? Искаше й се да попита, но прехапа устни.
— Много скъпи килими — поясни Айша. Беше по-проницателна от мъжа си и забеляза изпънатия гръб на дъщеря си. — Някои от тях са безценни произведения на изкуството. Само много богатите в Холивуд могат да си ги позволят.
— Страхотно! — излъга Хелън. Опита се да вложи в думите си малко от мажоретния ентусиазъм на Сали. — Ще видя дали не мога да събера малко визитни картички, баба. Във всеки случай една жена трябва да мисли за положението си в обществото. Заради семейството, нашето… и неговото.
Да, наблегни на това. Дали вършеше грях? Може би. Но нямаше никакво намерение да се омъжва за човек, когото не е виждала. А според религията й не можеха да я принудят.
Нямаше нищо лошо да им даде някаква надежда, все пак. Да се съгласи да се срещне с пъпчивия младеж — все едно, стига да може да иде на партито. Да се повесели малко! Толкова усърдно работеше в училище — защо не? Заслужаваше награда.
Хелън погледна баща си. Можеше да се срещне с Ахмед, да бъде мила с него, да се опита да размени няколко изречения на арабски. Какво значение имаше всъщност? Би обещала всичко, стига да й позволят да иде на партито…
— Съвсем вярно. От теб ще излезе прекрасна съпруга… Много добре, можеш да отидеш. Ти си добро момиче — самодоволно заяви Али.
Загледа се в дъщеря си, която се зае отново с кориандъра със сведена глава. Беше минало изненадващо добре. Той, разбира се, обичаше Америка и живота тук, но си имаше граници. Не беше благословен със синове и нямаше никакво намерение да позволи на някоя от дъщерите си да го посрами.
Хелън бе смущаващо красива. Тялото й разцъфтяваше с всеки изминал ден. Виждаше се даже под униформата й. Когато семейството излизаше на ресторант, мъжете я заглеждаха дръзко.
Беше готова за брак. Ако изчакаха, както правеха западните момичета, щеше да настъпи катастрофа. Нека се оплаква, помисли си Али. Щеше да се зарадва на живота си, след като се сдобие със съпруг, няколко деца и хубава къща. Той самият бе израснал в бедност и бе успял с пот на чело. Нещата щяха да са много по-лесни за Хелън.
Да, той беше успял. И знаеше какво е най-доброто за нея.
Джейн седеше в любимото си кътче в библиотеката — прозорец с широк перваз, с много меки зелени възглавнички и изглед към тучните зелени морави, които се спускаха към езерцето с шараните. Имаше страхотна гледка към вечно цъфтящите градини — в училището на госпожица Милтън, както и в целия град, много държаха на външния вид. Най-хубавото от всичко бе, че мястото бе закътано, близо до рафтовете със справочна литература.