Вярно, библиотеката като цяло бе доста усамотено място. Училището имаше висока репутация, но не и в академичен план. Лъскавите тийнейджъри на Лос Анджелис, които бяха в училището, не си падаха много по книгите. Онези, които я използваха, бяха като нея преди преобразяването й — самотници по природа, леко стеснителни, обикновено не особено симпатични. Дебелата Деби Фулфорд прекарваше тук доста време. Както и Сун И Киуаса, тайландката със сериозен проблем с акнето. Всички те използваха книгите като начин да избягат от живота.
— Виж ти, виж ти.
Джейн въздъхна. Джули с двете си подгласнички Мелиса и Кейт точно зад гърба й.
— Какво искаш? В момента уча.
— Ти винаги учиш — високо се обади Кейт Мензес. — Зубър. Не си мисли, че нещо се е променило само защото сега изглеждаш добре.
— Изглежда нормална — рязко я поправи Джули.
— Махайте се оттук, иначе ще повикам някой учител. — Джейн ги изхвърли от съзнанието си. Тя беше със Сали, беше недосегаема.
— Ха-ха. — Джули изгледа тържествуващо двете си подгласнички. — Може би госпожица Джейн Английска не иска да чуе новината.
Трите се подсмихнаха.
— Може би не искам. — Джейн се постара да не попита нищо.
— Естествено нищо не е категорично още. Просто слух. Но пък източниците ми си ги бива.
— Изглежда определен важен дипломат се е забъркал в неприятности.
— Сериозни неприятности.
Джейн сви рамене.
— Досега би трябвало да разбереш, че не ме е грижа какво прави баща ми. Добър опит, момичета. Повече късмет следващия път.
— Ууу — викнаха хорово и трите.
— Мисля, че това ще те заинтересува, сладурче. Когато всичко стане публично известно — злобно продължи Мелиса, — край с именията. Край с лимузините… На твое място бих използвала добре библиотеката, докато още мога. И гледай да се сбогуваш навреме със Сали и онази с чалмата.
— Казах ви да се махате оттук. Не говори така за Хелън Яна. Ще те докладвам на директора, без изобщо да се замисля.
— Естествено — доносница.
Джейн положи върховно усилие и небрежно сви рамене.
— Всички знаят колко си ядосана, че не можеш да си намериш покана за партито на Сали, Мелиса. Толкова е тъжно да те пренебрегнат така. Роб Лоу ще дойде. Чух, че го харесваш. Но не е редно да си изкарваш яда на всички останали. Просто е много жалко, не мислиш ли?
Мелиса почервеня като домат.
— Кучка! Ще видим колко време Сали Ласитър ще търпи наоколо си една просякиня. Ще се озовеш на улицата. Може би ще дойдеш в нашата къща — имаме нужда от нова камериерка!
— Или пък може да продаваш портокали край пътя. Като някой беден имигрант. — Джули се засмя високо, а придружителките й се ухилиха. — Чао, иди да си вземеш социалните помощи.
Джейн се прозя и се върна към книгата си.
Едва когато напуснаха библиотеката, тя вдигна глава. Не искаше онези противни момичета да видят притесненото изражение на лицето й.
Пета глава
— Как мина разговорът с баща ти?
— Добре! Мога да дойда — щастливо отвърна Хелън. Нямаше намерение да казва на Сали за Ахмед и уредения брак. Толкова бе назадничаво — беше я срам, че родителите й изобщо са могли да си помислят, че може да им се размине.
— Чудесно. Джули ме молеше за покана преди малко. — Сали се подсмихна самодоволно, замислена за уменията си в организирането на парти. Някои от неприятелите й си бяха въобразили, че могат просто да я игнорират, но Сали бе действала много внимателно. Бе се понижила на партито да има всякакви забавления и процедури, докато накрая то звучеше като райско приключение — специален маникюр и масажи по желание на гостите, шоу с фойерверки, симулатори за летене, езда на камили. После бе добавила и страхотни малки подаръчета, като например колиета, специално поръчани във „Фредерикс“ в Холивуд, и на последно място — убийствената добавка: момчета и звезди.
Последните класове на най-елитните училища за момчета в Лос Анджелис бяха поканени, преди изобщо някой от академията на госпожица Милтън да получи своята покана. А Поли Ласитър познаваше актьори. Мона успя да се добере до някои от по-младите и секси холивудски звезди. Моли Рингуолд бе приела поканата. Имаше и продуценти, изгарящи от желание да получат малко от парите на Поли за проектите си. Актьорите последваха продуцентите и водени от неутолимия си апетит, също като чевръсти малки пирани, момичетата от училището на госпожица Милтън последваха мъжете.