Никой не се правеше на безразличен.
Сали бе преследвана навсякъде.
— Здрасти, Сал. Къде ми е поканата?
— Сали. Може ли и аз да дойда?
— Скъпа, нали не си ме забравила?
Тя се забавляваше. Обикновено въпросите бяха изречени с умолителен тон и придружени от подкупваща усмивка. Всички, които смятаха, че са прекалено добри за Сали Ласитър, трябваше сериозно да се замислят!
— Ще я оставим да се гърчи още малко — реши Сали. — А след това ще я настаня на най-лошата маса — направо в Сибир!
— Далеч, до тенис кортовете?
— Да, в компанията на треньора по тенис на майка ми! И човека, който идва да учи татко на френски.
Хелън се засмя. Да, Джули определено щеше да страда. Освен това цялото училище щеше да приказва.
— А Мелиса някъде…
— Тя няма да идва. Скъпа, все пак трябва да държа на стандартите си.
— Нямам търпение — искрено заяви Хелън. Поне веднъж щеше да се озове в центъра на събитията, направо в епицентъра — на най-хубавата маса, с най-важните хора. Представата направо я замая. — И трябва да помогнем на Джейн…
— Разбира се. — Сали повдигна една от перфектно оформените си вежди. — Нали затова е всичко! Ще я измъкнем от черупката й. От нея ще излезе истинска кукла, щом веднъж бъде представена на човешката раса и свикне с пинсетите за вежди. Ти поне знаеш за какво говоря. Основно поддържане на външността.
— Точно така — отвърна Хелън, развълнувана, че приятелката й я намира за достатъчно компетентна за помощ.
Да преобразят Джейн Морган по подобие на Хелън Яна. Не беше ли страхотно?
— Джейн.
— Ехоооо.
Сали се спусна отгоре й, докато тя вървеше и гледаше, без да вижда нищо наоколо. Хелън щракна с пръсти пред лицето й.
— Ехо? Има ли някой тук?
— Извинявайте. — Джейн се сепна и се върна в реалността. — Бях се замислила.
Не спомена за тревогите си. Никое от момичетата нямаше да я разбере. Но бащата на Мелиса Смит бе адвокат — много скъпо платен адвокат по наказателно право във Вашингтон. Беше успял да отърве безнаказано от затвора не малко милиардери, обвинени в присвояване, както и богати съпрузи убийци. Е, разбира се, не беше безплатно — хонорарът на господин Смит бе по-висок от сумата, която президентът получаваше годишно.
— Няма нищо, забрави това. Какво ще правиш тази вечер?
— Хелън промуши стегнатата си ръка под лакътя й.
— Ще ходя в клуба по археология…
— Не, няма — заяви Сали. — Идваш с нас.
— Имам ангажименти…
— А аз имам запазена маса в „Мортънс“ — най-елитния ресторант в Лос Анджелис. Като начало. Можеш да се считаш за отвлечена. Идваш с нас.
Джейн се усмихна лекичко.
— С партито ли е свързано?
Въпреки че бе вечно заровена в книгите, Джейн все пак бе на шестнадесет. И представата, че ще бъде почетен гост на страхотното парти, на което Мелиса не бе поканена, бе направо вълшебна.
— Донякъде. — Сали се ухили. — Тренировка! Искам да излизаш и всички да видят новия ти облик. Трябва да придобиете малко самочувствие, момичета. Когато слизаме по стълбите на партито, трябва направо да ги омагьосаме. Не искам да сте стеснителни.
— Добре. Ще дойда.
За нея бе съвсем ново да привлича погледите на хората. Малко практика нямаше да й е излишна.
Хелън стисна ръката й. Харесваше й свободата, която изпитваше, когато излизаше с приятелките си. Щяха да си вземат млечен шейк и много скъпа пица и да позяпат звездите.
— Ще се забавляваме. Зарежи тези книги.
— Добре. — Джейн отвърна на усмивката, развълнувана въпреки волята си.
Вече почти бе забравила хапливия език на Мелиса Смит.
Къщата на Вашингтон авеню. Обичаше я. Тя бе сцена на много от триумфите му: интимното парти за принцесата на Монако, официалната вечеря за вицепрезидента Х. У. Буш, преговорите — абсолютно секретни, но подслушвани и от двете страни, между Обединеното кралство и Русия за Украйна…
И още много. Сцена на личното му, и то сериозно издигане в живота.
Почитаемият Томас Морган тръгна на една последна, несигурна обиколка на къщата. Сякаш влизаше в някакъв филм — за неговия живот, с негово участие в главната роля. А нима не бе точно така? Не беше ли той звездата? Бе излязъл от сянката на по-големия си брат Джеймс, късметлията, онзи с титлата и разкошното имение от Елизабетинската епоха. Вторите синове бяха в тежест. Джеймс бе наследникът, а той — резервата. В по-предна епоха биха го пратили в църквата. Определено. Той се засмя диво. Какъв ли свещеник би излязъл точно от него!