Баба сложи ръката на Хелън в неговата. Хелън изпитваше съчувствие към Ахмед и тайничко му намигна. Той за първи път я погледна истински; очите му се разшириха и й се усмихна съвсем леко.
Какви неща само правим за родителите си! — помисли си Хелън.
Сега баба говореше на арабски. Не можеше да разбере точно какво казва. Каза й само, че той ще я води, а тя трябвало да повтаря след него.
Хелън се съгласи с готовност. Искаше да зарадва баща си, да облекчи напрежението на горкия Ахмед и да забрави за днешните тревоги.
Да стигне до летището, да се качи в самолета. Да може да помисли малко.
Когато се върнеше от Египет, Джейн вече щеше да е решила какво иска да прави. Инш Аллах, щеше да се върне в училището, където Хелън и Сали щяха да я закрилят. Както винаги. Бяха най-добрите приятелки на света и винаги щяха да останат заедно. Непобедимото трио. Няколко дни раздяла нямаше да повлияят на това.
Баща й сложи златна писалка в ръката й.
— Подпиши тук — каза той. — Скъпа моя, малката ми дъщеричка!
Целуна я по челото и Хелън притисна глава към него. Обожаваше родителите си. Тяхната малка церемония вече бе приключила и сега изглеждаха доволни от нея. Уморена и объркана, тя подписа документите.
— Харесва ли ти? Ще седнем тук.
Ахмед й се усмихна. Английският му беше също толкова лош, колкото и нейният арабски.
— Да, чудесно е. — Хелън се засмя, обичаше да пътува първа класа. Тя не бе Сали Ласитър — на родителите й им струваше скъпо да я изпращат на училище при госпожица Милтън. За нея това бе приключение, вълнуващо пътуване. Стюардесите се навъртаха наоколо, затова побърза да заеме мястото си. Бяха закъснели доста.
Беше уморена, но тичането да хванат самолета бе вдигнало адреналина й. На летището всичко бе доста хаотично, а родителите й все бързаха и викаха, и размахваха бордови карти. Подадоха на Хелън нейната отделно и баба я помоли да седне при Ахмед. Тя се съгласи. Защо да не бъде любезна? И бездруго щеше да спи през по-голямата част от полета.
Едва бяха успели да хванат самолета, а баба се бе спрял да оправи куфарите им и бе махнал на Ахмед и Хелън да продължат напред. Не бе видяла родителите и сестричката си в зоната на заминаващите, вероятно вече се бяха настанили.
— Дами и господа, готови сме за излитане. Моля, уверете се, че коланите ви са добре закрепени около кръста и че облегалките и масичките за таблите са в изправено положение. Стюардесите да проверят, моля, стюардесите да проверят.
Хелън се извърна на мястото си. Не виждаше родителите си. Къде бяха останалите? Ами бащата на Ахмед, братовчедите на майка й? Нали това бе семейна екскурзия — да не би останалите да бяха в туристическа класа?
Размърда се неловко на мястото си. Едно бе да се държи любезно с Ахмед, но никак не й се искаше майка й да лети в икономичната класа, докато тя се разполага тук горе.
— Ахмед… — притеснено се обади тя и се помъчи да си припомни колкото може повече арабски думи.
Самолетът изръмжа, потрепери и започна да ускорява, докато пилотът рулираше по пистата.
— Къде са мама и баба̀? Къде е баща ти? Да не би да седят сами някъде отзад?
— Не разбирам — каза той старателно, а тъмните му очи бяха вперени в нея. — Какво ме питаш?
Хелън опита отново.
— Къде са родителите ни?
Той примигна.
— В Америка. На летището, казаха довиждане. Защо ме питаш това?
Самолетът потрепери отново и се издигна в небето, а колесникът се прибра с разтърсване.
Почувства, че й прилошава.
— Ахмед… аз не разбирам. Родителите ми не са ли в този самолет? Къде е баща ти? Нали това е семейно пътуване до Кайро?
— Разбира се — каза той и за миг стомахът й се отпусна малко. — Семейно пътуване е — сватбено пътешествие. Твоето и моето.
Хелън повтори безчувствено:
— Сватбено?
Ахмед показа начални признаци на раздразнение.
— Ние сме женени, нали? Двамата с теб. Женени. Маш Аллах — добави той, но Хелън почувства, че го прави по навик. Да благодарим на бога.
— Женени? — повтори тя на прага на истерията. — Кой ти каза това? Кой каза, че сме женени?
Ахмед я изгледа тревожно. Хелън направо видя как той се чуди дали е добре с главата. Тя инстинктивно сграбчи облегалките за ръце на седалката.