— Ще остана, където съм. Консуела ще бъде при мен, докато свършат парите за заплатата й. А после вероятно ще си потърся работа. И апартамент.
— Но по закон ти не си възрастен човек. А и без образование каква работа можеш да си намериш?
— Все ще измисля нещо.
Джейн звучеше убедена в това. Но Сали можеше да долови сълзите, които се криеха под смелата й фасада.
— Можете да дойдете да живеете у нас — предложи Сали. — Двете с икономката ти. Ще й плащаме заплата… можете да останете в някоя от къщите за гости. Нали затова ги има. Татко няма да има нищо против.
— Благодаря ти, скъпа. — Джейн й се усмихна признателно. — Но искам да видя дали не мога сама да измисля нещо. Искам да разчитам на себе си. Разбираш ли ме?
— Винаги си била много опака — каза Сали, но всъщност я разбираше. Джейн винаги бе ужасно горда, откакто я познаваше. Този последен акт на изоставяне от страна на баща й означаваше, че тя трябва да се опита да стои на собствените си крака. — Да идем да видим Хелън и да излезем на обяд заедно. Мисля, че телефонът й е развален, все не ми отговаря.
— Звучи добре — съгласи се Джейн.
Спряха пред малката спретната къща на семейство Яна. Сали я изгледа заинтригувана, тъй като никога не бе идвала тук. Джейн се усмихна успокоена; за родителите на Хелън Яна явно не бе лесно да пращат дъщеря си в училището на госпожица Милтън — това бе още нещо общо между тях двете. Кой знае? Може би бащата на Хелън щеше да има нужда от секретарка.
— Ти остани тук — тактично предложи Джейн. — Аз ще позвъня.
Сали бе с една от обичайните си къси поли със секси плетеница върху нея и безумно прилепнала бяла тениска, която изтъкваше прекрасните й гърди и златистата кожа. Джейн подозираше, че собственият й обикновен черен костюм с панталони ще се стори по-приемлив за родителите на приятелката им.
Слезе от колата и натисна звънеца; чуха се леки стъпки и едно малко момиче открехна вратата. Беше хубаво и слабичко, едва ли бе на повече от десет, предположи Джейн.
— Ти Жасмин ли си?
Момичето кимна и отвори широко очи.
Джейн подаде ръка.
— Аз съм Джейн Морган, приятелка на Хелън от училище. Тя у дома ли е?
— Хелън вече никога няма да се върне — каза Жасмин и очите й плувнаха в сълзи.
— Моля? — озадачена попита Джейн, но на вратата се появи фигурата на възрастен мъж, набит и с брада, който я изгледа хладно.
— Господин Яна, тъкмо се представих на Жасмин, аз съм Джейн, съученичка на Хелън. Тя тук ли е?
— Не.
Джейн опита отново. Може би английският му не бе на ниво.
— Ние само искахме да…
— Дъщеря ми вече не е тук. Омъжи се.
Той явно не се шегуваше.
— Аз… не разбирам добре. Миналата седмица бяхме заедно на парти…
— Омъжи се за своя втори братовчед Ахмед и двамата заминаха за Кайро, където ще живеят — отвърна с равен глас бащата на Хелън. — Може да не се върне тук с години.
— Но тя не ни е казвала нищо.
— Женитбата е личен семеен въпрос — заяви Али Яна. — Ако иска да ви се обади, може да го направи.
Джейн се опита да смели това.
— Ако ви се обади, бихте ли й казали, че двете със Сали бихме искали да се чуем с нея? — помоли Джейн.
Той сви рамене.
— Всичко добро.
Вратата се затвори.
Сали свали прозореца на колата и надникна отвътре.
— Какво става?
Джейн се качи отново в колата, а по лицето й бе изписана тревога и само направи знак на Сали да потегля.
— Каза, че е напуснала страната. Омъжила се за някакъв далечен роднина и заминала за Кайро.
— Шегуваш се.
— Съвсем не. Мисля, че баща й не ни одобрява особено, Сал. Нямаше желание да говори с мен.
Лицето на Сали изразяваше пълното й слисване.
— Не може да е истина. Тя никога не е споменавала нищо подобно.
— Господин Яна ми заяви, че това е личен семеен въпрос. — Джейн задъвка устната си. — Познавам Хелън… тихите води са най-дълбоки, но не мисля, че би направила това.
— Достатъчно дълго време прекара с нас, за да попие поне малко благоразумие в главата си — каза Сали. — Знае номерата ни. Предполагам, че просто трябва да изчакаме да ни се обади.
— Вероятно.
— О, божичко — въздъхна Сали. — Сега се сещам. Ще бъда съвсем сама в училището. Без теб и без Хелън. Не искам да се връщам там.
И двете си представиха Джули Менърс и Мелиса Смит.