— Недей — смело заяви Джейн. — Сал, просто недей. Накарай баща си да плати на частни учители или се запиши в друго училище. Няма нужда да се подлагаш на това. Аз не бих го направила.
— Може би си права — изморено се обади Сали. — Ще си помисля. Но това е последната промяна, която мога да понеса за днес. — Тя се ухили на Джейн. — Все пак сме заедно. Да идем на кафе.
— Така. — Поли Ласитър тръсна глава. Започваше да се ядосва. Седеше в лъскавия офис на изключително скъпо платените си корпоративни адвокати, заобиколен от хора в костюми и никой от тях не предлагаше конструктивно решение!
— Какво да правим? Трябва да оправим нещата. — Погледът му казваше, че именно те трябва да оправят всичко.
— Не знам, Поли. Тези сметки… пълни измислици.
— Измислици! — Той изсумтя. — Три счетоводни фирми са ги подписали.
— Да, но твоят главен счетоводител е подправял отчетите.
— Казах ви, че уволних онзи негодник.
— Това няма значение. — Лайънъл Джавиц — шефът на кантората, побутна очилата си с рогови рамки върху носа си. — Трябва да уведомиш федералните власти, борсата, регулаторните органи. Акциите ще се обезценят. Джак Лесинг ще влезе в затвора.
— Така му се пада — сопна се Поли. Адвокатите си размениха погледи. — Сега основната ми грижа е как да спасим акциите. Никой няма да продава, не и докато не поправим всичко.
Пфу. Мразеше да оставя работата на други. Само месец отсъствие, през който проучваше ново поле, няколко потенциални нови кладенеца в Северна Канада, и какво става? Неговите некадърни заместници подправят отчетите. Поли Ласитър беше петролен магнат, а не проклет счетоводител. Имаше компания за милиарди долари, а се налагаше всичко да върши сам. Избърса чело и се помъчи да успокои дишането си. Гневът не бе сред обичайните му реакции.
— Поли, това вече е сторено. Повечето директори от борда на компанията, както и някои по-нисши изпълнители тихомълком са продавали акции през последните осемнадесет месеца. Твоите работници ще бъдат разорени. — Джавиц замълча за миг. Беше му ясно, че Ласитър не разбираше какво става. — И ако ти не си продавал досега, и твоите перспективи не са розови.
— Но това поне доказва, че си честен — ведро се обади един от младшите адвокати. — Ти няма да идеш в затвора!
Джавиц го изгледа мрачно.
Поли погледна към ясното синьо небе навън. Изглеждаше съвсем обикновен ден в Лос Анджелис. Как можеше всичко да изглежда толкова нормално, когато неговият свят се разпадаше!
— Това не може да е вярно — търпеливо каза той. — Ние не сме някаква измислена на хартия компания, не сме някаква интернет измишльотина на някой хлапак от Силиконовата долина. Имаме активи. Петролни полета — шест в Тексас, едно в Гада, може би още едно в Канада…
— Не могат да покрият разрастването на компанията в сферата на газта, газопровода в Казахстан, който бе прекъснат от терористите. Корпоративната политика на компанията ти е компрометирана.
— Няма достатъчно гаранции.
— А и четири от тексаските полета са изчерпани.
— Акциите на „Ласитър Корп“ се търгуват най-вече заради репутацията на компанията. Както и на някои умели ходове на брокери.
— Твоите изпълнителни директори са си живели доста нашироко, Поли.
Е, това вече го знаеше.
— Но парите не бяха измислени — безпомощно се обади той. Сърцето му се разтупка силно. Представи си жена си, която сама бе приготвила закуската, докато бъбреше за партито на Сали. Как, за бога, би могъл да й обясни всичко? Никога не бе разочаровал Мона.
— Не, Поли, нямало е пари — меко го поправи Лайънъл Джавиц. Клиентът му бе едър и внушителен мъж. Добър човек, а в Лос Анджелис не бяха останали много такива. Поли разбираше от петрол, а не от бизнес. И за съжаление бе прекалено доверчив.
— Става дума за корупция. — Младият адвокат отново се обади, готов да обясни. — Нефтена компания… присвояване… Така го наричат адвокатите.
— Корупция ли? — Поли не обърна внимание на унищожителния поглед, който Джавиц отправи към подчинения си. Това бе нещо, което му бе ясно. — Искате да кажете, че работниците ми… че пенсионният фонд…
— Фалирал е, Поли. Всъщност, струва ми се, че цялата компания е на ръба на фалита. Ще трябва да докажем, че си невинен. Не искам да говориш с никого. Аз сам ще уведомя властите. Ти само повтаряй, че по съвет на адвокатите си се позоваваш на Петата поправка, която ти дава право да не свидетелстваш срещу себе си…