— Ще се оправиш — бе й казала бившата й детегледачка. — Никога не съм срещала друга като теб.
Джейн бе прехапала устни, за да спре потреперването им; това бе рядък момент на слабост. Двете не бяха близки, но Консуела поне й бе позната. А сега и тя си тръгваше.
— Всичко ще се нареди. — Подразнена, по-възрастната жена се престори, че не забелязва как очите на момичето се насълзяват. — Трябва да вървя — добави тя и побърза да прекоси алеята към улицата, където бе паркирала своя „Форд Мондео“. Какво толкова — беше ли длъжна да е загрижена? И тя самата си имаше тревоги. Например беше без работа! Онова английско момиченце беше истински дявол, щеше да стъпи на краката си…
Джейн погледна към двора — беше празен като къщата. Засрами се от себе си. Но все пак бе само на седемнайсет и целият й свят се бе сринал.
Баща й — безполезен, студен, егоистичен. Но неин баща. Дълбоко в себе си тя се бе надявала, че някой ден двамата ще успеят да се сближат — когато той се пенсионира, а тя е напълно зрял човек.
Този шанс бе пропилян. Завинаги.
Ами начинът й на живот. Той поне бе страхотен — независим, стилен и богат. С личен шофьор, детегледачка, камериерка, къща на плажа, охрана…
Бе посещавала училището на госпожица Милтън, за бога. Кой би помислил, че някога ще оцени онова скапано и лишено от академична слава училище?
Колкото до парите — смяташе, че би се справила и без тях. При други обстоятелства. Защото поне можеше да разчита на момичетата.
Нейните най-добри приятелки — не, нейното семейство.
Но също като баща й, като Консуела и като парите приятелките й вече ги нямаше. Просто така. Само седмица и сякаш се бяха изпарили.
Хелън бе изчезнала от училище в деня след партито, а сега се бе върнала в Египет, за да се омъжи за далечен братовчед.
Да се омъжи! Никога не бе и споменавала за този мъж пред тях. Нито дума. Нито че смята да напуска страната. Трите бяха неразделни, как е могла Хелън да не им каже? Не бе оставила адрес, нито телефон — нищо. Просто бе изчезнала.
Хелън Яна бе напуснала живота на Джейн така, както се бе появила — тихо и категорично.
Ами Сали, по-старата й приятелка? С нея бе много по-различно и много по-лошо. Джейн копнееше да види Хелън, да поплаче на рамото й, но поне знаеше, че Хелън е щастлива — справя се с живота и е на път да създаде семейство. За Сали животът се бе разпаднал почти както и за нея.
Сърдечният удар на Поли Ласитър бе голямата новина в понеделник сутрин. Но в следобедните часове голямата новина вече бе крахът на компанията. Джейн бе гледала ужасена по телевизията как полицейските коли спират пред „Грийн Гейбълс“, как облечената в черно и едва стояща на краката си Мона я арестуват и отвеждат, придружена от адвоката й, как Сали, с одеяло върху главата, за да я предпазят от папараците, също се присъединява към нея.
Беше се обадила — естествено. Но телефонът бе изключен. Накрая Сали й се обади, но беше прекалено разстроена, за да говорят много. Нейната заразяваща жизненост, ведростта и оптимизмът й — всичко, което Джейн обичаше у нея, бяха изчезнали, просто ги нямаше.
Джейн донякъде й завиждаше за мъката. Сали скърбеше за обичан, мил и грижовен баща; нейната мъка, извираща от дълбините на душата й, бе израз на голяма любов. Бяха истинско семейство. А и Сали поне все още имаше майка си.
Но нямаше съмнение, че най-добрата й приятелка е загазила. Много сериозно.
— Федералните вземат всичко — призна й Сали, след като бе спряла да хлипа.
— Какво искаш да кажеш с това „всичко“?
— Разорени сме. Замразиха сметките на татко… всичко принадлежи на кредиторите.
— Ами с какво ще живеете?
— Одиторите ни отпуснаха издръжка от дванадесет хиляди долара годишно.
Джейн зяпна.
— Хиляда на месец?
По дяволите, това не стигаше и за наем на едностайно жилище в стария им квартал.
— И взеха колите, картините и статуите — всичко. Все още разследват майка ми, но смятат, че вероятно ще се отърве като невинна страна.
— Звучиш ми ядосана.
— Невинна страна? Така изглежда, че баща ми е бил виновен. А той не беше измамник — изхлипа Сали. — Знаеш ли какво ми каза днес Джули Менърс?
Една сълза се търкулна и по бузата на Джейн и тя сърдито я избърса.
— Недей… просто недей. Не можеш да се върнеш там…
— Без теб и Хелън няма начин.