Както и без богатството, което винаги я бе закриляло.
— Реших, все пак, да се преместя във Вашингтон — каза Джейн. Не беше вярно, но не искаше Сали да се тревожи и за нея. А и трябваше да реши какво ще прави с живота си. Сали не можеше да й помогне. Джейн трябваше да се справи с това сама.
— Да. — Сали звучеше толкова унила, потисната. — И ние заминаваме. Приятелите на майка ми — така наречените й приятели, всички се скриха. Някога забелязвала ли си, че в този град гледат на провала като на заразна болест? Такава, която може лесно да бъде прихваната?
Мрачна усмивка.
— Да, забелязала съм.
— Казах й, че трябва да се махнем оттук. Имаме роднини в Тексас, при които можем да идем.
— В Тексас ще ти хареса, нали? Там е домът ти.
— Беше някога. — Сали въздъхна. — Мисля, че е по-добре да сме далеч от пресата. Ще живеем в малък град.
Последва дълга и тягостна пауза.
— Грижи се за себе си, мила.
— И ти, Сали. — Джейн не бе свикнала с чувството, което я обзе сега. Най-напред Хелън, а после Сали — приятелството им се разпадаше. — Не бъди прекалено строга към себе си — добави тя. Гласът й леко потрепери и тя побърза да затвори телефона.
Сега Джейн седеше във все още спретнато изглеждащата градина, на пейката от ковано желязо, която не бяха отнесли от къщата, и гледаше към океана. Чист, син и огромен. Вълните се надигаха и разбиваха, и после отново, вечно, на плажа далеч под нея. Това бе постоянен, успокоителен шум.
Бе дошла тук да помисли.
Нещастията се бяха струпали едно върху друго. Сега нямаше приятелки. Нямаше пари, нито връзки, а в края на месеца оставаше и без къща.
Беше съвсем сама.
Някой продажен адвокат бе правилната първа стъпка. Еманципация — Джейн бе прочела за това в библиотеката, когато един тийнейджър подава молба в съда да бъде признат за пълнолетен по закон, обикновено заради брак. Тя имаше намерение да се пази от това засега. Ако се сближиш прекалено много с някого, рискуваш да разкриеш себе си. После те напускат и сърцето ти остава разбито.
След като веднъж се сдобиеше със заветния документ, щеше да е постигнала две неща. Щеше да бъде пълнолетен гражданин и американка. Можеше да иде, където си пожелае в страната, и да прави каквото си иска.
Първата й промяна — край с живота на книжен червей.
Джейн бе научила труден урок, и то доста бързо. Парите бяха много важни в този свят. Когато бе сред привилегированите, които разполагаха с пари, тя ги бе презирала. Бе мечтала единствено за престиж, за мястото на постоянен преподавател в някой университет.
Сега искаше да си отмъсти. А това означаваше, че й трябват пари. Богатство, каквото бе имал Поли Ласитър — но законно и само нейно. Богатство, което защитава от тормоз в училище, което позволява на хората да изпълняват всяка своя прищявка. Което можеше да й помогне да си отмъсти на Джули и останалите надути снобки в училище. Което да помогне на Сали да се разправи с богатите им приятели, който бяха решили да изоставят една съсипана и скърбяща вдовица.
Парите бяха закрила. Парите означаваха контрол.
Парите бяха нещо, което жените не притежаваха.
Да…
Джейн наблюдаваше океана, докато чакаше мисълта да се избистри в съзнанието й. В обкръжението й имаше много богати момичета… само че не бяха такива, нали? Парите винаги бяха на някой друг. Онези мъже сутринта бяха нападнали дома й като скакалци и бяха отнесли всичко от къщата, оголвайки я, защото вещите не бяха нейни, а само дадени назаем от посолството. И Сали нямаше нищо свое, всичко бе в сметките на баща й. И когато те бяха отрязани, същото се случи и с нея.
Хелън Яна бе дъщеря на заможен бизнесмен от средната класа, а сега бе омъжена, очевидно за друг заможен мъж от средната класа. Бе преминала от един комфортен начин на живот към друг — също толкова удобен, но не по свой избор. Джейн се тревожеше за нея. Ами какво щеше да стане, ако се скара с мъжа си? Ами ако баща й престане да се грижи за нея? В училище Хелън бе умна, кротка, богобоязлива и свенлива. Вярно, дълбоко в себе си криеше решителност — но все пак. Беше точно от жените, които разчитат на мъжете.
А животът не подготвяше хора като Хелън или Сали за момента, когато целият им свят се сриваше до основи.
Какво би могла да направи сега Сали? Да се посъвземе, да преосмисли живота си и после да се омъжи? Все още приличаше на русокоса кукла Барби и в момента изглеждаше, че ще трябва да използва точно външността си.