Джейн не искаше това за себе си. В никакъв случай. Но и не искаше да разчита на някакво университетско настоятелство. Сега бе тук, на брега на океана, в Лос Анджелис. И имаше своите активи. Остър ум, слава богу, както и всичко, което произтичаше от това. Красота — не като на Сали, но тя никога нямаше да се върне към предишния си занемарен външен вид.
Сали веднъж й бе казала, че блясъкът е оръжие — можеше да ти отвори много врати, а след това умът ти трябваше да свърши останалото.
Беше дошло време да порасне.
Сега Джейн виждаше положението си много по-ясно. Влезе вътре, взе телефонния указател, който сега лежеше на пода във всекидневната, и набра номера на Автомобилната инспекция.
— Здравейте. Искам да си определя час за шофьорски изпит.
— И стигаме до въпроса с моята такса.
Адвокатът изгледа Джейн отвисоко с очаквателен поглед.
Тя въздъхна. Кантората бе мръсна; голяма зелена муха бръмчеше лениво и безнадеждно до прозореца; стъклата бяха прашни, а по цялото бюро бяха разхвърляни вестници.
— Двеста — каза тя с надежда.
— Двеста! — Той изсумтя. — Хиляда и петстотин, и то с отстъпката, защото си непълнолетна. — Наведе се през бюрото си и се ухили похотливо. — В известен смисъл, разбира се. Други неща, естествено, са напълно позволени от закона…
Прекрасно разбираше за какво говори.
— Може би ще успеем да се споразумеем някак. Погледът му бавно се плъзна по краката й.
— Вижте, господин Ричардс. — Джейн се изправи, за да се измъкне от погледа му, но той само премести очи върху гърдите й, затова тя отиде до прозореца. — Мога ли да говоря открито с вас?
— Можеш да бъдеш, колкото си искаш открита с мен, скъпа. — Джош Ричардс редовно спеше с отчаяни клиентки, които не можеха да му платят по друг начин. Предимно мексиканки. И тъй като имаше лош дъх, развалени зъби и лека плешивина на темето още на трийсет и една, това бе единственият начин изобщо да прави секс.
Но никоя от онези мексикански сладурани не можеше да се сравни с англичанката. По дяволите! Беше много изискана, с грижливо подстригана коса и бледа кожа. Възбуждаше го и акцентът й, студен и високомерен. Щеше да изглежда чудесно, наведена над бюрото му с това…
— Вие сте неудачник — каза Джейн.
Това го стресна. Примигна, чудейки се дали е чул правилно.
— Моля? — Изпълни го възмущение.
— Вие сте неудачник — безизразно повтори Джейн. — Вървите към пълен провал. Затова ви избрах да представлявате моя случай. Не мога да си позволя свестен адвокат, а вие имате отчаяна нужда от работа.
— Двеста долара са нищо.
— Имам предвид истинска работа. Важни случаи. Името ви трябва да се появи във вестниците. Никой няма да ви потърси за друго, освен за набързо уреден развод, докато се шляете така. — Тя презрително повдигна един вестник от миналата седмица, разгърнат на спортните страници, който лежеше на бюрото. — Трябва да си вземете секретарка, и то такава, която няма да ви съди за сексуален тормоз. Нуждаете се от прилична кантора, хубав костюм и истински клиенти.
Ричардс искаше да изгони момичето на улицата. Каква наглост! Възбудата му се бе изпарила, сякаш го бе поляла със студена вода.
Но беше вярно, наистина се нуждаеше от работа. Вече закъсняваше с наема.
Бе завършил посредствен колеж с посредствени оценки и много трудно можеше да пробие. Големите в бизнеса не искаха и да чуят за него, а колкото до клиентите — забрави.
— За всичко това са нужни пари. А моите клиенти са все като теб и не искат да плащат.
— Аз ви нося нещо повече от пари. Давам ви златна възможност. Ако ме представлявате, ще получите публичност. Ще имате голям клиент. Мога да ви гарантирам появата във всички вестници. Всъщност, забравете за онези двеста долара. Ще го направите „про боно“ — така ще си направите много по-голяма реклама. И щом всичко завърши благополучно, ще дам специално изявление.
— Изявление?
— Да. Нека да помисля.
Джейн се съсредоточи и го погледна. Очите й изведнъж се напълниха със сълзи.
— След смъртта на баща ми британците ме изоставиха — каза тя с пресекващ глас. — Никого не го беше грижа, никой не ми помогна. Освен Джош Ричардс… Знам какво се говори за адвокатите, но той е човек, който наистина се интересува от хората. Можете да се доверите на Джош Ричардс. Всичко дължа на него.
Тя избърса сълзите и рязко се върна към деловия тон.
— Уха! — впечатли се той. — Трябва да станеш актриса.