След преобразяването на Сали Джейн чуваше това по десет пъти на ден.
— Не, благодаря. Пет хиляди момичета, които се борят само за дванайсет нископлатени роли. — Нямаше никакво намерение да се забърква в това; един толкова непостоянен бизнес, в който успехът често зависеше от късмета. — Какво ще кажете? — Тя щракна с пръсти. — Съсредоточи се, Джош, съсредоточи се!
Той примигна. Имаше неприятното усещане, че е бил подведен. И то от една ученичка.
От друга страна, момичето звучеше така, сякаш прекрасно знае какво прави.
— Значи, аз те представлявам безплатно. А ти ще организираш отзиви в пресата, така ли?
— Хей, нали четеш вестници? Въпреки че започваш от последните страници.
Мъжът се опита да се защити от презрението в гласа й.
— Обичам бейзбол…
— Баща ми беше високопоставен британски дипломат, който изгуби всичките си пари на хазарт и за наркотици. Бяха му вдигнали мерника. Щяха да го уволнят.
Докато разказваше историята, Джейн Морган изглеждаше почти напълно лишена от чувства. Джош потръпна — момичето бе като робот.
— Както и да е, той ги изигра — хвърли се от прозореца на най-горния етаж. В пълно вечерно облекло.
— А къде е майка ти?
— Мъртва е. — Джейн сви рамене. — Никога не съм я познавала. И преди да попиташ, нямам никакви лели или други далечни роднини. Кръгъл сирак съм.
— Съжалявам — измърмори неловко той.
— Така е от доста време. Въпросът е, че не съм наследила и пукната пара. И трябва да си намеря работа. Пречи ми проблемът с моето непълнолетие. Посолството не иска никакви негативни отзиви в пресата, опитват се да ме набутат в някакво скапано училище във Вашингтон и малък мизерен апартамент.
— Какво лошо има в това? Поне ще има къде да живееш, нали така?
Джейн не си направи труд да му отговаря. Може би той беше от хората, които се задоволяваха с „поне“. Тя не беше.
— Искам да бъда пълнолетен гражданин по закон. И искам американско поданство. Живяла съм тук почти през цялото си детство. Натурализирана американска съм. Ти трябва да се погрижиш за еманципацията ми и да получиш разрешение от имиграционните. Аз ще ти осигуря страхотна реклама за работата ти „про боно“ за осиротялата дъщеря на посланика. Разбрахме ли се?
Тя се върна пред бюрото и му протегна ръката си с поддържан маникюр.
— Разбрахме се. — Не можа да потисне любопитството си.
— Къде живееш в момента? Имаш ли нужда от подслон? Имам свободна кушетка.
Разбира се, и да гледа как кърпата „случайно“ пада от кръста му, когато излиза от банята?
— Ще си намеря стая под наем. Няма проблем.
— Както кажеш.
— Говоря напълно сериозно — увери го Джейн и се извърна да си тръгне. — Искам еманципиране. Законно признаване за пълнолетен гражданин. Нуждая се от работа. Нямам време за губене — подай документите още тази сутрин. Иначе ще изляза оттук и ще си намеря друг по-гладен адвокат.
— Не го прави — побърза да я прекъсне Ричардс. — Заемам се със случая, ще подам документите още следобед.
— Добре. — Тя излезе и затвори вратата след себе си.
По дяволите! Прокара пръсти през оредялата си коса. Защо се притесняваше да не изгуби случай, по който щеше да работи безплатно?
Но Ричардс знаеше, че въпросът е глупав. Момичето беше право — на сто процента. Това можеше да се окаже страхотен рекламен удар за него. Спасителна жилетка.
Когато бе влязла през вратата му, той бе видял само две неща: такса и секс.
Но Джейн Морган бе вперила поглед по-надалеч. И той внезапно осъзна, че това е големият шанс в живота му. Да работи за седемнайсетгодишната ученичка, която искаше да порасне бързо.
Не искаше да се провали. Включи компютъра си и се залови за работа.
Десета глава
— Е, какво мислиш?
Какво мислеше ли? Според Джейн стаята бе мизерна дупка.
Малко студио над забутано музикално магазинче на „Сънсет стрийт“. С пияници и наркомани по тротоара. Миниатюрна и мръсна баня с напукани плочки, мухъл и петна по тоалетната чиния.
— Има отделна кухня. — Дебелата хазяйка наду бузи. — Можеш да я погледнеш, ако искаш.
Кухня! Ама че шега. Мъничка ниша с един шкаф и електрически контакт.
— Хладилникът е развален — кратко заяви хазяйката. — Можеш да си купиш микровълнова, с която да готвиш. Има евтини на зеленчуковия пазар. Там има един магазин, в който имигранти продават уреди втора употреба.