Джейн забеляза огромна черна хлебарка, която бързешком се покатери по стената. Тя потрепери.
— Петстотин месечно и също толкова депозит, минимален срок на договора — една година.
— Забрави! Двеста и никакъв депозит.
— Ти забрави! — Жената бе възмутена. — Махай се оттук, само ми губиш времето.
Джейн не отстъпи.
— Помисли си само. Няма кой да дойде да живее тук, освен някой наркоман. А те само ще съсипят жилището. Докато аз съм английска лейди, която преживява тежък период. Ако го дадеш под наем на мен, аз ще изчистя тази дупка. Няма да има хлебарки — ще мирише хубаво и ще изглежда добре. Ще го превърна в уютно бохемско местенце и когато си тръгна, ще можеш да го отдадеш на някой студент за хиляда долара. Или можеш да го продадеш — след като тук е живяло нормално човешко същество, цената ще скочи поне с петдесет хилядарки. Не вземам наркотици и не съм проститутка. Освен това плащам в брой, никакви договори, което означава и никакви данъци за теб. И освен това можеш да ме изриташ, когато си поискаш.
— Не знам. — Дебелата жена се засуети и замисли. — Двеста долара не са достатъчно.
— Само толкова имам, така че трябва да стигнат. — Джейн бръкна в чантичката си и измъкна две банкноти по сто долара. Размаха лика на Бенджамин Франклин под носа на собственичката. — Честно казано, би трябвало ти да ми платиш на мен. Онова, което се каня да направя с това място, се равнява на цял месец основно чистене плюс безплатен ремонт. Хайде, не си могла да отдадеш апартамента много дълго, на пазара е от година и половина — дори и изпадналите типове на социални помощи не го искат. Двеста, ще остана само три месеца, а после ще имаш на разположение апартамент, който можеш да дадеш под наем.
— Какво ще стане след три месеца?
Джейн отметна глава.
— Дотогава ще имам истинска работа.
— Естееествено, че ще имаш. — Но тя грабна парите. — Три месеца, момиченце, и после наемът скача на петстотин. Обади ми се, ако решиш да се снимаш в порнофилм, имам братовчед, който търси такива момичета.
— Благодаря — иронично каза Джейн. — Ще го имам предвид.
— Електричеството е безплатно, но без отопление. Ето ти ключовете. — Измъкна два мърляви медни ключа и ги метна към Джейн, която ги улови с една ръка.
— Всичко хубаво — пожела й жената и се измъкна навън.
Джейн издиша дълбоко. Застана до прозореца и се загледа навън, докато дебелата хазяйка отпраши нанякъде с колата си. После се обърна и затършува в чантичката си.
И така, имаше общо… триста двадесет и два долара.
Цялото й богатство на света.
Джейн грижливо скри парите под една скърцаща дъска на пода, след като бе отделила трийсет долара. Наблизо имаше супермаркет „Шоп смарт“, което бе добре, защото нямаше кола. Там продаваха най-евтините от всички видове стоки. А Джейн трябваше да инвестира в малко гъби, сериозен почистващ и дезинфектиращ препарат, както и в най-евтините завивки и чаршафи, които можеше да намери.
Смъкна всичко от леглото, изпразни вонящия хладилник и кофата за боклук, като едва не повърна, и замъкна всичко долу в голяма черна торба. После се върна, отвори широко прозореца и заключи вратата.
За миг я обзе отчаяние, но само за миг. Не, това не беше живот на дъното. Каза си, че това е независимостта й. Началото на съвсем нов живот. И тя, Джейн, щеше да си опита късмета.
Същата вечер продължи да работи до пълна изнемога. Бършеше, стържеше, дори боядиса наново рамката на прозореца. Джейн смъкна прашните мрежести пердета от рамката им и ги изпра в мивката с цяла капачка „Детол“. Докато пияниците и проститутките се биеха и крещяха долу, а подът й трепереше от тъпото бумтене на баса от рап парчетата на стереоуредбата на долния етаж, Джейн чистеше. Изхаби три четки и разрани ръцете си, докато бършеше със спирт. Изпразни вонящия хладилник от буболечки и остатъци от храна, затвори го плътно и после го изключи. Нямаше друг начин да се отърве от хлебарките, освен да не държи никаква храна в апартамента.
Когато почисти мястото, разопакова другите си покупки. Невероятно — какви неща можеше да си купиш за долар или два в кошниците с намалени стоки. Специален протектор за матрака на единичното легло — кой би могъл да знае кой е спал там последно. Абажур за голата крушка, която висеше на тавана; той превърна студената й остра светлина в приятно прасковено сияние. Нови чисти чаршафи за леглото — не бяха точно комплект, но като цяло бяха бели или кремави; освен това имаше възглавница и пухкава завивка. Цялата комбинация бе тон в тон, което й придаваше напълно приемлив вид. Сгъваем гардероб, направен от плат и пластмаса, с цип и закачалки за дрехите й. Евтино мексиканско килимче за малко цвят. Завеса за душа — последна бройка, от прозрачен найлон, украсена с малки бели слънца и лунички.