А когато се върнеше в апартамента си, Джейн се насилваше да направи и четиридесет лицеви опори преди упражненията за разтягане на мускулите.
Тежка програма. Но зареждаше с енергия. Когато отидеше на работа, хапваше от безплатните кифлички и портокалов сок — дневната й доза витамин С, което я зареждаше с достатъчно енергия, за да изкара деня. Защото, когато работиш на минимална надница, имаш нужда от всички работни часове, които ти дават.
Когато приключеше с посрещането на клиенти, без нито за миг да се раздели с усмивката си, беше време за обяд — точно десет минути, както и за почивка за тоалетна. След това Джейн сменяше униформата и отиваше на касата, където работеше две смени. Прибираше се вечер в девет часа, къпеше се и се строполяваше в леглото.
Режимът й изискваше невероятна дисциплина. След известно време се превърна в автоматичен. А с всички безплатни неща, които получаваше от магазина — счупени стоки, смачкани шишета шампоан, избелели тениски, с които можеше да спи, Джейн не харчеше почти нищо. Плащаше само наем и консумативи — толкоз. Работеше седем дни в седмицата и дори започна да забелязва как спестяванията й нарастват.
Дните се сливаха един с друг. Без мисъл за следващия. Което я устройваше прекрасно.
Джейн Морган не искаше да се замисля прекалено много.
— Да идем да я видим. — Джули Менърс се протегна на шезлонга си край басейна.
— Какво имаш предвид? Нея я няма. — Ема Лайтфут се засмя злобно. — Не е ли жалко?
Момичетата протегнаха крака и ги намазаха с масло против изгаряне. Как да не обичаш тези частни плажове! Тук имаше няколко страхотно изглеждащи богати момчета, които ги заглеждаха от другия край на басейна.
— Похвалих ли ви се? Мама ми направи подарък за рождения ден — обади се Мелиса Смит и отметна черната си копринена коса.
— Да, знаем, жълто „Мазерати“. Вече ни каза — оплака се Ема.
— Не това, друг подарък. Билети за целия сезон на „Доджърс“. Цяла ложа.
— Ооо — възкликна Джули, моментално съзряла възможностите. — Страхотен шанс да поканиш хора, хайде да си направим парти там.
Кое момче можеше да устои на билети за „Доджърс“?
— Ще дойдат няколко студенти от Калифорнийския университет. Чух, че и синът на губернатора щял да бъде с тях.
— Скууука.
— И Пийт Истърман, нали се сещате, от новия филм на Арнолд?
— Това вече е нещо друго! — Джули потупа ръката на приятелката си. — Определено е време за малко парти. Може би ще харесам бейзбола.
— Струва си, когато момчетата ти покажат за какво става дума — обади се Ема и си представи как се преструва на неопитна — мъжете обожаваха нацупеното невинно момичешко излъчване.
— Точно така. Ще возим някои от тях в твоето „Мазерати“. Други — в моя джип. Ще е супер готино.
Не чак с размаха на Сали Ласитър, но какво пък? Сали я нямаше. И трите вещици бяха изчезнали.
Джули се върна на темата си.
— Още по-готино ще е да идем да напазаруваме за партито в „Шоп смарт“ — покани и разни неща.
— „Шоп смарт“ ли? — Ема погледна Джули все едно е откачила. — Мама познава една страхотна жена на „Сиенега“, която прави покани с калиграфски почерк и сухи цветя и всякакви екстри.
— Да, но Джейн Морган не работи за нея. — Джули се усмихна коварно на приятелките си. — Чули сте новината, нали? Високомерната госпожица Джейн е посрещач на минимална надница! И то на „Сънсет“! — Джули се засмя на приятната представа. — Трябва да идем да я видим — повтори тя злобно. — Ще бъде забавно. Ще я накараме да увие покупките ни, ще ни нарича „госпожо“… ще ни се кланя и подмазва като малка продавачка. Каквато е. И ако се държи нахално, ще я докладваме на шефовете й. Клиентът винаги има право, нали знаете. — Джули се заля в смях.
— Ооо. — Очите на Мелиса се разшириха. — Много си зла.
— Хайде, знаете, че тя си го заслужава. Не помниш ли колко ужасно се държеше с всички ни? Заради нея не получи покана за онова проклето парти.
— Да, вярно — ядоса се Мелиса. Още я болеше от тази случка. — Хайде да идем да й покажем кой е шефът!