— Намират се на третата редица. — Джейн стисна зъби, но лицето й бе пламнало от унижението. — Ще повикам някого да ви помогне.
— Неее — измърка Джули. — Ти ще ни погнеш. После ще занесеш всичко до чисто новото „Мазерати“ на Мелиса. Ти какво караш напоследък, Джейни? Или се возиш с автобуса?
— Името ми е Джейн и се опасявам, че не мога да напусна мястото си.
Докато Евънс наблюдаваше, една пухкава жена — управител на магазина, се приближи да види какъв е този шум. Как се казваше? О, да — Айлийн Дохърти. Дойде и служителката от „Личен състав“ Джанис Еспозито. На лицето й бе изписана неприязън.
— Здравейте, дами — сърдечно поздрави госпожа Дохърти. — Доволни ли сте от обслужването ни днес?
— Опасявам се, че тази млада жена ни каза, че е прекалено заета, за да ни обърне внимание — нацупи се Джули. — Което е много жалко, понеже щяхме да похарчим доста пари в този магазин. Е, какво пък, предполагам, че не ни искате тук.
— Джейн, вярно ли е това? — сопна се Джанис.
На Евънс никак не се понрави посоката, в която тръгнаха нещата. Приближи се към групичката жени. И други клиенти бяха започнали да се заглеждат.
— Знаеш ли — обърна се злобно към Джейн момичето на име Мелиса, — ако бе проявила желание да ни помогнеш, щяхме да ти дадем бакшиш. Човек с твоите доходи сигурно би имал нужда от него.
— Разбира се, госпожице. Много съжалявам, че сме ви създали неприятности днес — тържествуващо заяви Джанис. Най-сетне! След всички онзи положителни оценки. Не можеше да понася надутата англичанка. Малката госпожица Перфектна караше всички други да изглеждат немарливи.
— Случаят не беше такъв — спокойно се обади Джейн. Мъчеше се да контролира гласа си. — Казах на младите дами къде се намират стоките, които търсят, и щях да повикам асистент да им помогне, тъй като тази сутрин съм в ролята на посрещач…
— Ние не спорим с клиентите! — сопна й се Джанис. — Веднага отидете в служебната стая, госпожице Морган!
— Точно така — тържествуващо се обади и Джули с тънка усмивчица. Очите й огледаха Джейн с безкрайно презрение. — Веднага влизай вътре, Джейн, за да съм сигурна, че са те уволнили от мизерната ти работа. Хайде, влизай!
Джейн стоеше на мястото си и той забеляза как изпънатите й рамене се отпускат, а очите й се пълнят с болезнени сълзи на унижение. Той мигновено разбра.
Това бе черен, ужасен миг в живота на младото момиче.
Как можеше другите богати момичета да са толкова долни? И защо служителите му не се застъпваха за младата си колежка? Бе чул, че духът на персонала в Лос Анджелис е стигнал до критичната си точка. Вероятно това бе причината.
— Не ме ли чу? Размърдай се — просъска Джанис Еспозито и собственото й лице почервеня от възбуда и възмущение. — Какво си мислиш, че правиш?
Това преля чашата. Той се приближи с широки крачки и се обърна към началника на личния състав.
— Вие какво си мислите, че правите? — Родри Евънс застана вбесен пред групичката. Погледна към младото момиче посрещач на вратата — сега сълзите бликаха от очите й, но стоеше здраво на мястото си, макар че всички я гледаха ядосано. Нелепото задоволство, изписано по лицата на богатите момичета, ужасно го подразни.
— Вие не видяхте случката — студено се обърна той към Джанис Еспозито. — И в момента правите сцена пред клиентите.
— Кой, по дяволите, сте вие? Охрана! — викна Джанис, почервеня като домат и щракна с пръсти.
Двама пазачи, които бяха наблюдавали лениво спречкването, се запътиха към тях.
— Този човек си тръгва — нареди сопнато Джанис.
— Не. — Родри извади портфейла си и подаде визитка на пазача. — Казвам се Родри Евънс и съм старши вицепрезидент по маркетинга за Западния бряг. Вие сте уволнена — заяви той на Джанис. — Отдел „Човешки ресурси“ ще се свърже с вас, за да получите обратно личните си вещи.
— Не можете да постъпите така — изсъска тя. — Аз съм в отдел „Човешки ресурси“.
— Вече не. — Той кимна и пазачът хвана лакътя на жената.
Джанис почервеня цялата.
— Ще ви съдя!
— Опитайте. — Евънс сви рамене. — Не знаете ли, че всичко е записано с камера? — Той се обърна към служителите от охраната. — А тези млади жени — думата бе преднамерено обидна — също си тръгват. Опитаха се да тормозят наш служител. Не са добре дошли тук.
— Майната ти! — Лицето на Джули Менърс стана яркорозово. — Баща ми ще…
— Спестете ми го. Има видеозапис. Силно се съмнявам, че някой от бащите ви ще иска съдържанието му да се появи в медиите. Трябва да знаете, че тормозенето на невинни е много грозно.