— Не знаеш коя съм аз — просъска Мелиса Смит.
— Знам отлично — човек, на когото току-що бе забранено да стъпва повече тук.
Той се обърна към госпожа Дохърти, докато пазачите извеждаха посрамените момичета навън.
— Коя е тази млада дама? — попита той внимателно.
— Казва се Джейн Морган, господин Евънс — енергично отвърна тя. — Аз самата я назначих и тя винаги е била от най-добрите ни работници. Напълно те подкрепях преди малко, Джейн, тъкмо се канех да се намеся…
Как ли пък не.
Евънс се обърна към Джейн.
— Добре се справихте.
— Благодаря ви — отвърна тя. Той усети, че гласът й е удебелен; полагаше големи усилия да не заплаче.
— Госпожо Дохърти, намерете друг посрещач. — На Джейн той каза: — Вие ще дойдете с мен. Искам да си поговорим насаме.
Джейн се бореше със сълзите си през целия път до офиса. Беше й трудно — ужасно трудно. Някак си й бе по-лесно да е силна, когато я нападаха. Нямаше начин да позволи на онези проклети момичета да я видят как се срива. Но когато този човек, този непознат, я бе защитил — емоционалните стени, които бе издигнала, просто се срутиха. Тежката работа, изтощението, ниското заплащане — а накрая и безкрайното унижение. Джейн се почувства наивна — защо не се бе досетила, че ще я потърсят?
Може би просто бе глупава. Може би трябваше да си потърси работа в по-спокоен сектор — да стане библиотекарка или учителка в държавно училище. Заплатата й щеше да е по-висока от самото начало, щеше да е достатъчна за истински апартамент, за кола на старо. Но след това щеше да се озове в задънена улица — без перспективи за кариера, без напредък в работата.
Бе дошла тук с определена цел.
За пръв път в живота си Джейн Морган залагаше.
Дали щеше да спечели, или да загуби?
Този мениджър се бе застъпил за нея, вярно. Но беше мъж. Бе свикнала да отблъсква мъжкото внимание — от страна на клиенти, служители, колеги, които като нея се потяха на дъното на стълбичката. Странно какво можеше да ти причини красотата. Докато Сали не я преобрази, това не бе проблем, с който Джейн Морган трябваше да се съобразява.
Дали Родри Евънс имаше свои мотиви? Ако беше така, значи това бе краят. Защото тя нямаше намерение да спи, с когото и да било. Този мъж бе от големите играчи. Можеше да сложи край на кариерата й.
— Насам. — Той отвори вратата. — Заповядай, седни.
— Благодаря — измърмори тя.
Джейн стисна здраво колене и се помъчи да издърпа върху тях подгъва на униформената си пола.
— Не се притеснявай. — Евънс я гледаше със съчувствие. — Няма да ти се нахвърля. Аз съм гей.
— О! — Тя се усмихна неуверено. — Това е чудесно! Искам да кажа…
— Знам какво искаш да кажеш. — Той се загледа в някаква папка на бюрото си. — На седемнадесет ли си?
— По закон съм пълнолетна — побърза да изтъкне тя.
— В досието ти има бележка как си дошла при нас.
Джейн не каза нищо. Чакаше той да заговори. Евънс се усмихна — това бе умен ход.
— Сигурно си знаела, че „Шоп смарт“ ще се възползва от безплатната реклама и ще те наеме.
— Така е. — Започна да възвръща малко увереността си. — Публичността има своята цена; можеш да я размениш за много неща. Аз я размених за правна помощ, а после и за тази работа.
Евънс откри, че страшно се забавлява. Колко често се случваха подобни мигове в неговия напрегнат корпоративен живот? Тя наистина бе много необикновено момиче. На седемнайсет, а дори само от начина, по който се изразяваше, личеше, че е с остър ум. Подозираше, че дори е по-умна от него.
— Добре. — Родри отблъсна назад стола си и леко се намръщи. — Защо си се прицелила в „Шоп смарт“? Плащаме доста ниски надници…
— Минимални надници.
— И търсим хора без квалификация — винаги имаме предостатъчно кандидати за работа. С твоята квалификация…
— Най-напред, аз нямам никаква квалификация. Дори не съм положила финалните изпити за гимназията.
— Би могла да работиш като детегледачка. Има много богати семейства, които биха платили доста за момиче с английски акцент и от добро училище.
— Детегледачките не стават старши вицепрезиденти за Западния бряг.
— О! — Той се ухили. — Значи това било? Искала си да влезеш в програмата ни за обучение на мениджъри?
— Исках да стана мениджър — поправи го тя. — Да бъда забелязана и да получа повишение.