Но Джейн Морган плащаше добре, наистина много добре, а коледната му премия се измерваше в хиляди долари. Синът на колегата му, онзи с недъгавия крак, бе тормозен в училището си и тогава госпожица Морган бе платила обучението му в частен католически колеж. Сега хлапето имаше най-високи оценки на изпитите и Рафаел смяташе, че може да спечели стипендия за университет от престижната „Айви лийг“.
Преглътна и замълча. Тя не се сближаваше със служителите. В това нямаше нищо лошо. Всички, които работеха в „Моргана Инк“, знаеха кой е шефът.
— Да, госпожо, както желаете — каза той.
Само след две минути вече бе оставил новата най-корава бизнес дама на Америка, кралицата на Дау Джоунс, на гърба на склада. Загледа се как протяга стройните си крака в строги затворени обувки на нисък ток от задната врата и после крачи решително през паркинга, между огромните камиони, пълни със стоки на „Блясък“.
Значи пристигаше тайно. Джейсън предположи, че сигурно трябва да се обади на някои хора, да сключи сделка в последния момент, нещо такова.
Повечето хора смятаха, че това е последната й битка. Че всичко е свършило.
Не и той.
Никога не би заложил срещу Джейн Морган.
Заседателната зала пращеше от напрежение.
Дългата лъскава махагонова маса бе пренаселена. Имаше редици от мъже и жени в тъмни костюми, високоплатени адвокати, инвестиционни банкери и финансови акули от отделите „Сливания и нови придобивки“. Всички си играеха с бележниците и писалките си „Мон Блан“ или се преструваха, че гледат цифрите.
Зад тях се разкриваше фантастична гледка. Високо над Бевърли Хилс, през високите от пода до тавана прозорци в стената се виждаха всички билбордове, всички лимузини, леката мъгла, която тегнеше над града. Но никой не се разсейваше.
Начело на масата, от лявата страна, седеше принцеса Хайя, а мъжете от охраната й стояха зад нея и стискаха оръжията си.
Точно срещу нея бе Сали Нелсън. Прочутата й руса коса се спускаше като лъскав водопад по гърба й. Бебешко сините й очи бяха стоманено твърди и разкриваха бизнес дамата, която се криеше зад звездата. Тя съвсем не бе само лице за показ и бе тук, за да им го покаже.
И Джейн Морган, която бе настояла на правото си да седне на председателското място, цялата в черно. Облечена така за собственото си погребение?
Три силни жени. Някога най-добри приятелки, а сега смъртни врагове. Всяка, решена да контролира най-известния магазин в света — глобален символ.
Неговата съдба, както и тяхната, щеше да се реши днес.
Джейн Морган се взря в лицата край масата и кимна студено на Хайя и Сали. Повечето хора в залата смятаха, че всичките й планове ще се сринат, но гласът й, онзи прословут хладнокръвен английски глас, не издаваше и капчица страх.
— Добро утро. Обявявам заседанието за открито.
Първа глава
Лос Анджелис — 1987
„Трябва да се бориш за правото си да се веселиш…“
От мощния касетофон в единия край на игрището бумтеше оглушителен рап. „Бийсти бойс“ огласяха застоялия въздух в поредния задушен ден в Бевърли Хилс. Беше началото на новия срок и учителите само се усмихваха един на друг и се обръщаха на другата страна. Привилегированите момичета в училището на госпожица Милтън вече се бяха разделили на обичайните си затворени кръгове. Джули Менърс, кралицата на осми клас, бе извадила новата си играчка и се хвалеше с нея. Джули и приятелките й ходеха със смъкнати до глезените бели чорапи и повдигнати поли, носеха косите си назад, използвайки за това очилата си „Рей Бан“, и имаха значки на хевиметъл групи. Тръскаха глави, а дългите им коси се развяваха, за да покажат колко са готини.
Учителите, които се разхождаха край бюрата за регистрация пред сградата, се преструваха на дълбоко потънали в разговорите си и не обръщаха внимание на Джули и нейната клика. Баща й бе режисьор в киното и това я правеше силна. Осемдесетте години бяха време, когато славата и известността бяха много важни в този град. Както и навсякъде другаде, всъщност.
Повечето момичета — както по-малките, така и по-големите — вече се събираха на групички около „кралицата майка“, преструваха се, че харесват музиката, правеха й комплименти за косата, за изкуствените нокти, за облака от парфюм „Пойзън“ на „Диор“, в който тя обичаше да се носи. Джули ги оглеждаше всички с пренебрежителна усмивка, докато отмяташе коса, и сякаш се опитваше да реши на кого да окаже благоволение. Истинска светска смъртна присъда бе да не те харесва най-мощната клика в училище.