— Добре. Благодаря. — Тя се обърна и се загледа в голямата медна вана с модерен душ, закрепен на специална стойка…
… и тогава усети ръката му на рамото си. Той я завъртя настоятелно към себе си, силната му ръка я наведе към извивката на рамото му и устните му се докоснаха до нейните изкусително, леко галейки ги. Езикът му потрепна нежно върху устата й — опитваше я, белязваше я като своя.
Хелън потрепери, крайно изненадана, и усети силата му — никога никой не я бе целувал, а той явно знаеше какво прави. Беше лека като перце в ръцете му. Усещаше неговата сила, твърдите му мускули под ризата…
А после, докато всичко в нея бушуваше, той я пусна. Слисана, седемнайсетгодишната Хелън стоеше, притиснала палец до устните си, с полуотворена уста и само го зяпаше.
— По-късно — каза той. Тъмните му очи отново я огледаха преценяващо. И после той изведнъж се обърна и слезе по стълбите.
Хелън влезе в банята и затвори вратата. Механично пусна крана да тече. Не знаеше дали това „по-късно“ бе обещание, или заплаха.
Нарочно избра западно облекло за вечеря — вталена тъмносиня рокля с дълга пола на „Армани“, която Сали Ласитър й бе подарила. Беше скромна, с дълги ръкави и квадратно деколте, но елегантна и семпла. Хелън я съчета с малките диамантени обеци, които баба й бе подарил за шестнадесетия рожден ден.
Бе много важно да запази връзката си с дома. Зарече се да не се гневи на номера, който родителите й бяха скроили. Бяха действали с най-добри намерения, но Хелън бе твърдо решена тя сама да прецени кое е добро за нея.
Кухнята беше пълна — слуги, готвачи, сякаш се бяха появили от нищото. Хелън ги поздрави свенливо, а после мина към трапезарията.
Стените бяха покрити с червена коприна, великолепно украсена с бродерия. Бяха запалени старинни стъклени и месингови лампи, които хвърляха игриви сенки по стените. Навсякъде имаше ароматни свещи с ухание на розово масло, плуващи във вода в бледосини керамични купички, които Ахмед бе избрал, а пламъчетата им добавяха свежо веселие в атмосферата.
В единия ъгъл на стаята седеше музикант, който бе свел прилежно глава и свиреше на лютня.
Ахмед също се бе преоблякъл. Сега бе в традиционни дрехи. Дългите черни панталони и ризата с отворена яка й разкриваха, че е доста строен, но и силен. Това бе собственият му дом и той се бе излегнал удобно върху мароканските възглавнички, с които бе отрупан диванът. Господар на собственото си владение.
— Добър вечер — каза той.
— Здравей. — Хелън се изчерви. След онази целувка не смееше да го погледне в очите.
— Искаш ли питие за начало?
— Благодаря — отвърна тя.
— Цял месец са обмисляли менюто за вечерта — каза й той. Снижи глас и продължи: — Затова се надявам да хапнеш нещо.
Имаше ориз, сварен в кокосово мляко, и дребни печени птици; мароканска салата „Табули“ и някакви много вкусни местни сладкиши, поднесени на дребни хапки върху плато. Хелън не усещаше особен глад, но опита от всичко по малко. Ястията бяха много хубави и сигурно щяха да й се сторят изключителни, ако апетитът й не бе изчезнал. За десерт слугите на Ахмед донесоха изстудени плодове — личи, фурми и зърна от нар, грижливо отделени и сервирани върху подложка от натрошен лед.
За пиене предложиха прясно изцеден портокалов сок, чиста ледена вода или горещ ментов чай, силно подсладен и сервиран в чаши със захаросани ръбчета.
Бавно, тя започна да се успокоява. В крайна сметка, нали той бе казал, че няма да дойде при нея тази нощ. Тогава защо да се тревожи?
— Всичко е прекрасно. Благодаря ти.
— Няма защо да ми благодариш — каза Ахмед, докато я пронизваше с тъмните си очи. — Ти не си гостенка тук. Това е и твоята къща.
Хелън прехапа устни. Дали да му каже?
Но не, и двамата не бяха на себе си, бяха изтощени от пътуването. Не беше моментът.
Вместо това продължи да разговаря любезно.
— Откога живееш тук?
— Четири години. Откакто открих пазара в Америка и бизнесът ми потръгна добре. Освен това минаха четири години от смъртта на Фирял — добави той без притеснение. — Ако бе останала жива, щяхме да се оженим и да живеем в дома на баща й. Той притежава земя в Катар. Тя беше дошла в Египет да учи.
— И ти си я обичал? — Хелън бе любопитна.
— Безкрайно много.
Отговорът му наруши сдържаността й. Тя усети някакво нежелано, ново чувство, прониза я ревност.