— Тогава защо се съгласи на това? Никога не сме се срещали преди онзи ден в дома на родителите ми. Защо си искал да се ожениш за мен?
— Защото… — отвърна той. — Защото твоята и моята майка са далечни роднини и знаех, че си мюсюлманка от добро семейство. Защото чух да те описват като вярваща. Защото обичах Фирял толкова силно, че не мислех, че някога отново ще се влюбя отново, докато съм жив.
Хелън забеляза, че използва минало време.
— Защото искам да изпитам радостта от това да имам семейство и деца, инш Аллах. А какъв по-добър избор мога да направя от младо момиче, умно, вярващо и от добро семейство? Вярвах, че това е мой дълг. Какъв смисъл има да търся любов?
— А сега? — попита тя. Гордостта й бе засегната. Тъкмо тя — Хелън, изпълняваше дълга си тук. Ахмед би трябвало отчаяно да иска да се ожени за нея. Да изгаря от любов. Коя беше тази Фирял? Възмути се от неприятната представа да се състезава с един дух.
— А сега откривам, че съм заинтригуван от теб — каза той. — Ти ми се струваш… на ръба — като зрял плод, който още не е откъснат. Вълнуваш ме… ти си различна. Искам да те обуча.
Очите му се впиха в нейните.
— Аз не съм животно — успя да промълви Хелън.
— Такова си. И двамата сме. Човешки животни. — Ахмед се усмихна, самоуверен и внезапно много привлекателен. — Утре… в нашето брачно ложе… ще ти го покажа, малка американке.
— Искам да си поговоря с теб.
— Говори, колкото си искаш. — Той се ухили и не й позволи да откъсне очите си. — Ти си девица, недокосната и уплашена. След утрешния ден ще бъдеш моя.
— Много си уверен в себе си — каза Хелън.
Той се усмихна.
— Така е. Уверен съм.
Нямаше представа как е стигнала до леглото. Съвсем скоро Ахмед бе щракнал с пръсти и бе дал знак на главната си слугиня, която се бе появила и бе помогнала на Хелън да стане от масата и да стигне до господарската спалня.
— Ето — каза жената и отвори шкафчето в банята. Там имаше нови четки за зъби, още в опаковките си, козметика и кърпи.
— Благодаря. Шокрам. — Хелън се поклони леко и най-сетне жената се оттегли.
Изтощена от всички усилия, тя само си изми зъбите и избърса с кърпа лицето си. Това я накара да се почувства чиста и много по-добре. Като се добави и ваната по-рано, тя вече не усещаше прахоляка и мръсотията, които сякаш бяха проникнали във всяка нейна пора. Летенето със самолет… това бе толкова противен и нездравословен начин да се пътува.
Нямаше сили да търси някаква нощница. Веднага щом приключи с молитвата, Хелън се просна на леглото и заспа в мига, в който затвори очи.
— Колко е часът?
Хелън се търкулна настрани и установи, че Ахмед лежи до нея, облечен в бяло, със затворени очи. Замаяно потърка очи.
— О! — Той седна в леглото. — Мислех си, че никога няма да се събудиш. Вече се канех да повикам лекар.
— Едва ли е чак толкова късно…
— Около три следобед. Спиш близо осемнадесет часа.
Хелън простена.
— Ще ми трябват дни да се оправя след полета и часовата разлика.
— Не се притеснявай. Ще имаш години. — Ахмед й се усмихна покровителствено. — И аз поспах след обяда — съвсем цивилизован обичай, като испанската сиеста. Така че и аз ще съм изпълнен с енергия и сили довечера.
Хелън се изправи в леглото. Беше жадна.
Сякаш прочел мислите й, Ахмед плесна с ръце и се появи жена, която носеше кана с прясно изцеден портокалов сок и две огромни чаши.
— По-хубав е от водата — каза той. — Освен това ще балансира солите в тялото ти.
Нямаше нужда да я канят повторно. Хелън жадно изгълта две големи чаши от златистия нектар, който й се стори повече от вкусен. Самите портокали бяха с по-богат вкус и по-сладки от онези, които бяха откъснати прекалено рано под калифорнийското слънце.
— Извини ме — каза Хелън, след като свърши. Ахмед кимна на слугинята си, която се оттегли също толкова тихо, както се бе и появила, а Хелън, леко смутена, хукна към банята, за да измие зъбите си и да се изкъпе.
След като приключи, загърната прилежно в голямата си пухкава хавлия и много доволна, че е избягала от него, тя се върна в спалнята.
Но Ахмед беше там. Седеше на леглото й. На тяхното легло.
— Говори — каза той на английски.
— Моля?
— Говори. Изпратих слугите да се приберат по домовете си. Няма да ни безпокоят. Каквото имаш да казваш, каквато и молба да имаш, сега е моментът. — Той се ухили. — А после ще започна да те обучавам, Хайя.