Хелън усети как страхът свива гърлото й. Групичката мъже си приказваха нещо и поглеждаха в нейната посока. Дали щяха да я последват? Да я изнасилят? Не изчака да разбере; хукна по една тясна странична уличка и ги чу как ругаят. О, божичко! Отправи отчаяна молитва към небето, докато мислите й препускаха. Какво можеше да направи? Беше се изгубила напълно, наоколо бе тъмно като в рог, студено, не беше подходящо място за едно американско момиче в тънка блуза…
Трябваше й някакъв ориентир. Стиснала здраво портмонето в джоба на джинсите си, Хайя си наложи да диша по-бавно. Едва си поемаше въздух от изтощение и страх. Каза си, че трябва да се оглежда за полумесец — някъде над модерните жилищни блокове и старите полусрутени къщички. Щеше да намери джамия… наблизо щеше да има някакви указания за посоката, а и щеше да е в безопасност. Кой би наранил едно момиче в сянката на минарето? Хелън се облегна на някаква стена и се взря в мрака. Ето — на северозапад. Изглеждаше много далеч, но беше там, полумесецът проблясваше на уличното осветление. Тръгна в посока север, после по една друга уличка, след това излезе на голяма улица. Тук имаше още мъже, които я зяпнаха. Никъде не се виждаше нито една жена. Хелън ускори крачка. Щеше да продължи…
Чу свистене на гуми и някакъв очукан „Форд Фиеста“ спря до нея. Стъклото на прозореца се смъкна, шофьорът я изгледа спокойно.
— Колко?
Това го разбра. И осъзна, шокирана до мозъка на костите си, че той я смята за проститутка.
— Оставете ме на мира — каза тя на английски.
Той й се ухили зловещо, разкривайки жълтите си зъби.
— Такси — каза той. — Красива госпожа иска такси до летище?
— Махайте се — просъска Хелън. Ускори крачките си, но той натисна педала на газта.
— Какво ти прави тук сред нощ? Дами не идват тук. Дай на мен пари, аз закара те в хотел. Летище. — Той се засмя. — Пирамиди!
Хелън изпищя. Той измъкна ръката си през прозореца и понечи да грабне чантичката й, след което изруга, когато тя се дръпна. Но ръката му бе сипна и докато тя викаше за помощ, той измъкна чантата от ръката й и силно нарани рамото й. Хелън посегна да си я върне, но беше късно, а сега костеливата му ръка бе стиснала здраво китката й.
— Ти влез в кола — нареди той. — Сега!
Заслепена от страх, Хелън си спомни част от движенията, които бе научила за самоотбрана в часовете по кикбокс. Изви ръката си назад и съвсем естествено се измъкна от хватката му. Той извика от яд и натисна здраво педала на газта. Хелън се завъртя на пети и хукна в обратната посока, докато той правеше остър завой на улицата.
А после тя примигна и протегна ръка пред очите си, тъй като някакви фарове я заслепиха и осветиха цялата улица. Друга кола бе завила по улицата, приближаваше с висока скорост лъскав „Мерцедес“ с надут клаксон. Блъсна се във „Фиестата“ силно, после се дръпна назад и отново се блъсна.
Тя стоеше, замръзнала на мястото си, затиснала уста с юмрук. Червената кола се заклати и се плъзна по улицата от удара, но крадецът натисна здраво газта и колата потегли рязко, след което изчезна в една странична уличка.
Сребристата кола сега бе застанала напречно на улицата и блокираше пътя й, закриваше напълно уличката, от която се бе появила Хелън. Тя си пое въздух, потрепери от страх и диво се озърна за някакъв изход. О, боже! Сигурно бе някой от другите мъже, някой от пияниците отпреди малко, който я беше проследил. Сега нямаше паспорт в себе си и щеше да бъде изнасилена…
Вратата се отвори. Оттам слезе някакъв мъж. Хелън се помъчи да потисне вика, който се надигаше в гърлото й и я давеше.
— Чакай! — каза той на английски. — Не се страхувай, Хелън. Няма да те нараня.
Тя зяпна. Беше Ахмед.
Той хукна към нея и очите му пробягаха по тялото й, забеляза посинелите й от студа устни, скъсаната й блуза там, където нападателят бе откъснал копчетата…
— Чух те да излизаш… когато станах, вече те нямаше. — Думите му излизаха една през друга. — Последвах те, питах мъжете по улиците накъде си тръгнала. Накрая те намерих. Нарани ли те?
Тя поклати глава безчувствено.
— Опита се.
Зъбите й тракаха, едва говореше.
Ахмед я изгледа строго.
— Нямаше нужда да бягаш. Винаги си била свободна да си тръгнеш. Решението е само твое.