— Ако зависеше от мен, нямаше да съм тук — ядно викна тя, — хваната в капан в тази забутана дупка.
И после избухна в сълзи.
Той я вкара в колата. Това бе лесен избор. Очевидно бе по-безопасно с него. Докато закопчаваше колана си, Хелън мислено благодари на бога за малките неща — за меката кожа на тапицерията, за чистите седалки, за топлината в колата.
— Прекалено избързах с теб. Много си млада за женитба. — Ахмед сви рамене. — Никога не бих насилил жена. Не се тревожи, ще те закарам до хотел.
Очите й плувнаха в сълзи.
— Имам само трийсет долара.
— Аз ще платя — спокойно заяви той. — Нужен ти е само паспорт. И ще ти купя еднопосочен билет до Лос Анджелис. Можеш да се обадиш на родителите си да те вземат от летището. — Усмихна се студено. — Ще приемем всичко като горчив опит.
Тя поклати глава и потъна в мъката си, докато тялото й бавно започна да се стопля.
— Той ми открадна паспорта — оплака се тя. — Беше в чантата ми.
Ахмед замълча, докато въртеше с лекота волана на колата и умело шофираше по тесните улички в стария квартал по пътя към дома си.
— Хотелите тук няма да регистрират чужденец без паспорт. — Той въздъхна. — Изглежда се налага да останеш в дома ми поне за ден или два. Обещавам ти, че няма да те притеснявам. Няма да се доближавам до стаята ти, нито дори до твоята част от къщата. Някоя от слугините или готвачката ми, ще те заведе утре до посолството, за да попълниш нужните документи. — Погледна към нея, свита и трепереща на предната седалка. — Поне бъди справедлива и признай, че аз лично никога не съм те насилвал. Семействата ни имат роднинска връзка — далечна, вярно, но все пак я има. Никога не бих наранил жена. Още по-малко такава, която е почти момиче.
Тя кимна, почувствала се леко засрамена.
— Беше страшно да съм сама в къщата ти.
— Тук навън е много по-лошо. Именно затова те последвах.
Хелън се взираше в скута си. Забеляза скъсаните копчета и леко разтворената си блуза и побърза притеснено да се загърне.
— Аз… аз ти благодаря — прошепна тя. — Задължена съм ти.
Той сви рамене.
— Гледам на теб като на гост в дома си, който е под моя закрила. Ще те върнем обратно на семейството ти и ще можеш да забравиш напълно за Египет.
— Съжалявам — измърмори Хелън. — Просто не съм искала да идвам тук.
Ахмед я закара мълчаливо обратно до къщата. Не бяха далеч. Той паркира колата и я остави сама да слезе, после се извърна и отиде в кухнята. Хелън го чу да вика готвачката, след което жената се появи, търкаща очите си, наметната с нощна роба и стиснала в ръце палто, което постави върху раменете на Хелън — топла черна вълна, която я покри съвсем прилично. Възрастната жена цъкаше с език и се суетеше, докато водеше Хелън нагоре по стълбите към спалнята й. Фонтаните все така бълбукаха в двора, водата се плискаше нежно, но звукът вече не я плашеше. Хелън се почувства глупаво, но в безопасност. Съблече се, сложи отново нощницата — беше останала на купчинка върху теракотените плочки, и се покатери в леглото.
Само след секунди се бе унесла. Емоционално изтощена, страдаща от часовата разлика и изморена, тя не можеш да задържи очите си отворени. И докато потъваше в обятията на съня, тя си помисли за Ахмед и за тъмните му очи, които обхождаха тялото й.
Когато Хелън слезе на закуска, той вече бе излязъл. На масата я чакаше кратка бележка и купчинка египетски лири. Ахмед й пишеше, че готвачката знае само няколко думи на английски, но ще закара Хелън до американското посолство, ще изчака заедно с нея и ще я върне обратно. Беше й записал и няколко телефонни номера, в случай че се изгуби. До бележката имаше кратък туристически пътеводител на Кайро. Ахмед бе отбелязал на картата центъра на града.
Много любезен жест, но и много делови. Полезна информация и помощ от добронамерен непознат. Хелън прочете бележката и изпита болка от загубата. Естествено, бе истинска лудост да си мисли, че могат да се оженят. Тя беше прекалено млада. Но… при други обстоятелства…
Каза си, че би било чудесно да може да го опознае по-добре, да опознае този красив търговец с изпитателен поглед. Може би щяха да излязат на среща…
Но нейният свят бе отвъд океана. Сега нямаше смисъл да тъгува за него. Миналата нощ се бе уплашила, че може да я изнасили. Нищо чудно, че сега той стоеше настрани.
Готвачката влезе шумно, посочи бележката, усмихна се и заговори скорострелно на арабски.
Хелън поклати глава, жената повтори думите си по-бавно.