Пак никакъв ефект. Почувства се засрамена, че е забравила родния си език.
— Яж — каза тогава готвачката и посочи закуската. — Това ще хареса теб.
— Благодаря. — Е, поне още помнеше някои прости думички. А и храната наистина изглеждаше вкусна: кана охладен прясно изцеден портокалов сок, чиния с фурми, няколко твърдо сварени яйца в топъл сос от домати и лук, купичка едър кафяв боб, разядка от хумус и пита, както и самовар с ментов чай.
Хелън осъзна, че умира от глад. Тя започна да се храни и готвачката, която се представи като Фахда, я погледна одобрително.
— Господарят Ахмед поръча — каза тя. — Казва ти трябва ядеш.
Пред посолството бе горещо и пълно с хора и на Хелън й трябваха цели четиридесет минути да мине през входната врата без документи за самоличност. Стоя на опашката цели два часа и най-сетне обясни в какво положение е изпаднала на някакъв отегчен на вид младеж с бостънски акцент, който дори не я погледна.
— Трябва да направим проверка. — Изобщо не вдигна глава от документите си. — Ще ви вземем отпечатъци и ще запишем данните ви, но вероятно няма да получите паспорта си по-рано от две седмици.
— Но случаят е спешен — избухна Хелън. — Аз съм американска гражданка. Не можете ли да ми помогнете?
Той вдигна очи.
— В момента застрашена ли сте физически, госпожице?
Тя поклати глава.
— Има ли къде да отседнете в безопасност в страната, докато документите ви се обработват?
— Да, но…
— Оставете номер за връзка. Ще ви се обадим, когато паспортът ви е готов. Вашият случай е следващ по важност след тези на хората без средства и без място, където да отседнат.
— Вижте…
— Госпожице, има голяма опашка. Ще се свържем с вас. Следващият — извика той и махна с ръка на една пълна жена в черна роба да се приближи до гишето.
По обратния път Хелън бе унила и вяло се опитваше да схване по някоя и друга дума от забързания арабски на Фахда, която не спираше да коментира всичко. Колко унизително. Щеше да се наложи да обяснява, а после да злоупотреби с гостоприемството на Ахмед. За цели две седмици. Дрехите й трябваше да се перат тук, щеше да яде на трапезата му, да се разхожда в защитената му градина…
Ако изобщо й позволеше да остане. Но, някак си, точно в това не се съмняваше.
Готвачката я остави сама в стаята й. Хелън чакаше Ахмед да се прибере, но обядът постепенно отмина и следобедът се изниза, а него още го нямаше. Тя поседя в стаята си, после излезе и седна край фонтаните, тъй като не смееше да се покаже отвъд стените на затворената градина, и накрая се отегчи ужасно. Нямаше какво да чете, освен едно списание „Воуг“, което бе купила в самолета, а то отдавна бе изтъркано от прелистване.
Хелън изми косата си, грижливо я изсуши със сешоара, после оскуба веждите си. След това, тъй като нямаше какво друго да прави, се гримира внимателно и леко — само с неутрални, естествени тонове, както я бе научила Сали, и извади най-красивия си тоалет — шалвари и туника, които бе взела в багажа си за слънчевите дни. Дрехата бе от шифон, на няколко пласта, в бяло и жълто, избродирана със златни нишки. Изпробва различни сандали и накрая се спря на чифт бели, които бяха с извита пета и нежни, подобни на дантела каишки. После се огледа в огледалото, сякаш обличаше някаква кукла.
Тъкмо си играеше с цяла шепа тънки бронзови гривни, когато най-сетне се почука на вратата й.
— Господарят е тук — каза Фахда и се усмихна. — Чака те в кухнята.
Хелън скочи.
— Благодаря.
— Много хубаво — отбеляза старата жена и кимна към облеклото на Хелън. После продължи на разваления си английски. — Ти хубава — стане добра жена.
Хелън се изчерви.
Четиринадесета глава
— Тя ми обясни какво е станало. Съжалявам, че си останала разочарована.
Ахмед стоеше в кухнята и преглеждаше някакви документи. Погледна я бегло само за миг и Хелън забеляза как в очите му проблесна интерес. Но после се извърна, зае се с делата си и не потърси повече очите й.
— Добре дошла си да останеш тук. Правилата остават същите. Освен това мога да се обадя и да видя дали нямам връзки сред работниците, наети от американците. Може би ще успеем да ускорим нещата.
Хелън се смути.
— Много си мил.
Искаше той да я погледне, да й направи комплимент; може би не беше редно, но той бе толкова хубав.
— Или пък можеш да се обадиш на родителите си и те да те настанят в хотел.