Хелън обмисли предложението. Никак не й се щеше да говори с тях точно сега. Гневът й към баба бе стигнал точката на кипене. Когато се прибереше у дома, тогава щеше да се разправя с тях.
— Предпочитам да не го правя. Имам да уреждам някои въпроси с тях.
— Някои въпроси? Много по американски казано. Тогава вероятно би могла да звъннеш на приятелките си. Нали ми беше казвала, че имаш богати приятелки?
— Ами — една. — Джейн нямаше и пукната пара в личната си сметка. Хелън знаеше, че е много по-богата от англичанката. — Откровено казано, Ахмед, предпочитам те да не знаят. — Тя се изчерви при мисълта за смаяния поглед на Сали, когато разбере какво са сторили майка й и баща й. — Чувствам се много глупаво. Искам само да се прибера у дома, да си намеря работа и собствено жилище. Знам, че искам много и злоупотребявам с благоразположението ти…
— Не разбрах думата. Какво е „благоразположение“?
— Доброта.
Той кимна сухо, все така, без да я погледне.
— Ти си арабка, трябва да научиш по-добре езика си.
Тя отново се изчерви, този път от срам.
— Ако мога да остана при теб през това време, когато си намеря работа, ще ти изпратя пари.
Ахмед рязко вдигна глава и тъмните му очи се впиха в нейните гневно. Тя се дръпна леко, силното му тяло се напрегна като на хищник.
— Обиждаш ме — каза той. — Нима не ти казах, че си гост в дома ми? Нима не дойдох да те потърся и не те защитих, когато избяга от мен? Нима не ти напомних, че сме далечни роднини? Предложих ти гостоприемство тук и всякакви удобства. А сега си решила да ми предложиш пари, като че ли съм собственик на някакъв пансион? Дори и сега не ме смяташ за почтен мъж.
— Не! Аз… просто… това е такова натрапване… — Гласът й заглъхна и тя потръпна под нетрепващия му поглед, а после сведе очи. Той беше прав естествено. Тя му бе нанесла голяма обида, а той от самото начало се отнасяше към нея единствено с добро.
— Прости ми — каза Хелън, като се стараеше много с арабския. — Ти си добър приятел и роднина. Бих искала да остана под… под твоя щедър покрив. Ако ми позволиш.
Той не каза нищо и когато тя вдигна поглед, забеляза, че очите му още пламтят гневно.
— Моля те… много съжалявам. Не исках да те обидя… Ахмед… аз искам да остана при теб, ако ми позволиш.
— И ще ме смяташ за свой домакин, ще повярваш, че няма да ти натрапвам вниманието си, и няма повече да говориш за пари?
— Да. Като мой домакин. — Хелън прехапа устни. — Мой любезен домакин — повтори тя.
Разкъсваше се между желанието си да остане и това да побегне. Усещането за близостта му я объркваше, а беше изцяло зависима от него. Гневът му, задето бе засегнала честта му, го правеше още по-привлекателен в очите й.
— Много добре. Значи е решено. Утре ще се обадя в посолството. Ще хапнеш ли нещо за вечеря?
— Да, моля. И тъкмо ще можеш да ми разкажеш за работата си.
Ахмед повдигна едната си вежда.
— Щях да наредя да качат храната в стаята ти.
Хелън се сепна.
— О, не, моля те. Искам да си поприказвам с теб, да прекараме известно време заедно. Толкова е скучно, когато нямам нищо за четене, а не смея да изляза навън, за да не се изгубя…
Сега той я погледна леко развеселен и тъмните му очи се спряха преценяващо върху красивия й тоалет.
— Но ние двамата няма да сме женени. Мислиш ли, че е редно?
Хелън беше почти сигурна, че той я дразни нарочно, че си играе с нея. Усети как цялата настръхва от желание и коленете й омекват.
— Аз съм твоя гостенка. И сме роднини — напомни му тя. — Затова мисля… че всичко е наред.
— Много добре, тогава да хапнем.
Плесна с ръце и един слуга дотича.
— Донеси ни вечеря — нареди му той. — С братовчедка ми ще хапнем.
Хелън вдигна поглед и се усмихна сияйно на Ахмед. Беше му много благодарна. И копнееше за компанията му.
Той разговаряше свободно и любезно, докато слугата се суетеше около тях и носеше традиционни ястия, пикантен кебап с доматено пюре и кимион, ястие с домати и подправки, лозови листа, в които бе увито козе сирене, смокини, мед и вино. Всичко бе домашно приготвено и в добавка имаше и голяма кана изстудена минерална вода и друга със сок от нар. Ароматите на Средния изток галеха небцето й, всичко бе съвсем натурално, нямаше никакви преработени съставки. Ахмед се хранеше легнал настрани, удобно разположен върху копринения си диван, и Хелън, отначало леко притеснена, му подражаваше, като нервно вземаше от фурмите или от гроздето, а после и от месните ястия и ориза.