Толкова бе приятно да разговаря с някого. Нямаше никаква представа колко изолиран се чувства човек, когато не говори местния език. Собственият й роден език.
Едва смееше да го погледне в очите. Хелън се чувстваше изпълнена с благодарност и безкрайно задължена. Ако не беше Ахмед, сега би трябвало да се разправя с родителите си. Или да разказва на Сали какво са направили.
А Ахмед бе толкова самоуверен, много силен, праволинеен и безкомпромисен. В съзнанието й непрекъснато се връщаше мисълта за това, как я бе последвал в нощта, бе я търсил и спасил. И колко гордо бе запазил дистанция след това. Забелязваше и очите му, които само понякога я оглеждаха от глава до пети и очевидно я намираха за красива.
Осъзна, че отчаяно копнее той да я хареса.
Когато беше ядосан, тя искаше да го зарадва, да го умилостиви. Властното му поведение разпалваше нещо, вродено дълбоко в нея, и женското й начало отговаряше, като караше кръвта й да кипва, пробуждаше в нея копнеж по ръцете му, по дълбоката му и белязваща целувка.
Хелън, естествено, нямаше ослепителния стил на Сали, нито светлия ореол на русата й коса. Не притежаваше и силата и грацията на Джейн, нито новооткритата й хубост на бледа англичанка.
Но нещо в Ахмед й подсказваше, че той не би погледнал втори път към никое от другите две момичета. Той харесваше нея, за него тя не беше „чужденка“, освен донякъде, понеже бе изгубила връзка с родната си култура. Той би искал — можеше да заложи на това, да се ожени за нея.
И тя осъзна, че и тя го желаеше.
Вечерта отминаваше и Хелън се хранеше бавно, мъчейки се да удължи времето им заедно. Когато той най-сетне изплакна пръстите си в купичката с розова вода, тя направи същото, а после пъргаво скочи на крака и заобиколи масата, за да застане до него.
— Бихме могли да пийнем кафе в градината — предложи тя. — Да си поговорим още.
Ахмед се ухили.
— Вечерята приключи… братовчедке. И съм сигурен, че много добре знаеш, че си прекалено възхитителна, за да остана в компанията ти дълго, докато пием кафе и хапваме сладки. Вече ме изкушаваш. Трябва да си лягаш. Можем да вечеряме заедно утре.
Тя въздъхна.
— Ще ми липсваш. — Изчерви се. — Харесва ми да съм с теб.
Очите му потъмняха.
— Не си играй с мен, малка красавице. Не съм мъж, когото можеш да дразниш. Подписала си никах, но казваш, че искаш да си тръгнеш. А все пак искаш да бъдеш с мен. Кое да бъде?
Тя отстъпи крачка назад. Изгаряше от копнеж да го целуне. Или по-скоро той да я целуне. Ахмед да се пресегне и да я притисне към себе си.
Но той нямаше да я улесни така. Щеше да я принуди да изрази ясно позицията си, да направи избора вместо него. Ахмед стана.
— Знаеш, че си свободна да си тръгнеш, когато пожелаеш — каза той. — Да се върнеш на Запад, да си намериш някой сърфист, който непрекъснато ще дъвче дъвка и ще те нарича Хелън, или някой скучен адвокат, който ще те накара да боядисаш косата си руса. Можеш да се обадиш на родителите си по всяко време. Международният код за Съединените щати е 001.
Тя остана загледана смаяно в гърба му, докато той вървеше към своята стая, но тогава той спря до вратата.
— Ще спя на втория етаж — каза Ахмед, като отново отговори на неизказания й въпрос. — Ако ме искаш, ела при мен. Но ела като Хайя. И бъди готова да станеш моя жена. Във всяко отношение.
Сърцето й заби оглушително и дланите й се изпотиха. Чист адреналин.
— Ахмед… — започна тя. Но той се бе обърнал и я бе оставил.
Силно смутена, тя стана и отиде до прозореца. Той беше арогантен — нагъл негодник, толкова беше арогантен! Но въпреки това беше добър човек. Тук нямаше кой да го съди. Но нямаше и най-малък намек за принуда, не можеше и да става въпрос, че би я накарал да направи нещо против волята й. Беше й ясно, че Ахмед е вярващ човек, че знае какви са правата й, познава законите на вярата и не би се опитал да я лиши от естествената й свобода.
Но все пак, ако тя избереше по своя воля да отиде при него, това щеше да стане при неговите условия.
Следобедната жега тъкмо бе започнала да се стопява. Хелън се извърна от прозореца и изтича по стълбите към двора.
„Ела като Хайя“, беше казал той.
Водните струи на фонтаните танцуваха, птичките пееха. Беше тихо и прохладно. Хелън, не — Хайя. Отново мислено изпробва името и то й се стори съвсем правилно. Нейното рождено име, ислямското й име. Хайя. Ахмед й го бе върнал, тя бе тук, в Египет, и учеше родния си език отново с него. Сега това й се струваше като преминаването в друг, по-древен и по-подходящ за нея свят.