Джейн извика от радост и хукна към Сали.
— Толкова се радвам да те видя — извика Сали, прегърна здраво Джейн и я обви в облак от парфюм. — Толкова беше скучно тук, докато ти беше в столицата.
— И аз се радвам. — Джейн се почувства неловко. Винаги бе така, когато Сали се появеше за първи път. Понякога леко ревнуваше. Тя самата бе като луната — бледа и сериозна, докато Сали блестеше като слънцето. Друг път цялата й неувереност се стоварваше върху й и тя се съгласяваше с мнението на другите: защо изобщо Сали ще иска да е нейна приятелка?
Но бавно се успокояваше.
— Какво става? Чао, Джейк. Всичко хубаво. — Тя махна на шофьора си, който докосна шапката си. — Това Мелиса ли е, дето говори с Джули? Ужасна прическа. Прилича на момче.
— Мъжественият стил е на мода тази година — иронично отвърна Джейн. — Видя ли черното кожено яке на Джули? Сега е луда по „Уайтснейк“. Направила си е платинени кичури в накъдрената коса и сега цялата е накъсана.
— Не! — изпищя доволна Сали. — Трябва да го видя. Това момиче няма никакъв стил.
— Но познава много филмови звезди — отбеляза Джейн.
— Много важно — отвърна Сали. — Тук можеш да ги имаш за дребни стотинки.
Красивото й лице изразяваше такова пълно пренебрежение, че Джейн мигновено се почувства облекчена. И леко засрамена. Как бе позволила на Мелиса Смит да я засегне? Двете със Сали бяха непробиваем отбор. Тълпата около Джули можеше да пробва най-силните си оръжия.
— Можеш ли да ми помогнеш с есето за ваканцията? — попита Сали, снижила глас. — Мисля, че съм объркала всичко с Тюдорите. Отлична оценка би ми дошла добре, татко се тревожи за резултатите ми от финалните изпити.
— Разбира се. — Сега Джейн бе на своя територия. — Ще ти напиша нещо набързо в обедната почивка, ти ще го препишеш и ще предадеш есето утре.
— Благодаря. — Сали се изчерви. — Знам, че досега трябваше да съм го оправила.
— Не се тревожи за това. Винаги съм насреща.
Сал стисна ръката й и двете тръгнаха по игрището, чуруликащи като врабчета.
— … с което приключваме сутрешната си среща. — Самата госпожица Милтън, с побеляла коса, спретнато прибрана в строг кок, и пухкаво тяло, напъхано в костюм от туид от колекцията на „Диор“, огледа стаята, пълна с богатите й повереници. — Ориентацията за новите момичета, които приветстваме в училището тази година, ще продължи през първия час.
Джейн погледна без особено любопитство към малката групичка нови ученички, които стояха настрани също като овчици, очакващи да бъдат вкарани в кошарата. Бяха на най-различна възраст. Във всеки клас имаше известно текучество всяка година — някой продуцент имаше тежка година и не можеше да си плаща таксите, богат пластичен хирург се бе преместил в града и бе използвал връзки за дъщеря си.
Не забеляза никой по-специален. Повечето — с безпогрешен усет за коректното социално поведение, се бяха опитали да се присъединят към тълпата около Джули.
Имаше едно закъсняло момиче. Тъмнокосо, средно на ръст, слабо, без да е кльощаво, чорапите му бяха вдигнати максимално нагоре, не носеше грим. Доста срамежливо на вид. Разбираемо. За разлика от Джейн, новодошлата явно полагаше усилия за външния си вид. Имаше избелени зъби, оскубани вежди, прилежно сресана коса, разпусната по раменете, вместо да е прибрана удобно на конска опашка, нямаше и очила. Изглеждаше притеснена и кършеше пръсти, сякаш й се искаше да има нещо, което да направи.
Но пък имаше доста загар и бе достатъчно красива, за да не стане моментално прицел на подигравки от страна на нахалниците, за разлика от Джейн с очилата й с дебели стъкла и пълно безразличие към модата.
— Сега всички ще се изправим за Клетвата за вярност. Чуждите граждани са извинени.
Последва шумолене на памучни поли, докато момичетата от цялата стая се изправяха. Сали стана и сините й очи патриотично се впериха в звездното знаме, което бе поставено в предната част на залата. Тя винаги бе сериозна, дори и когато някои момичета се хилеха или вдигаха очи към тавана. Още една причина да я обича — у Сали нямаше и капка цинизъм.
— Заклевам се във вярност към знамето на Съединените американски щати…